Бъдни вечер е!
Днес празнуваме един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Празникът е посветен на дома, огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.
Бъдни вечер е последният ден от Коледните пости. За християните това е тайнствената нощ, в очакване на Рождество Христово. В различните краища на страната празникът, който предшества раждането на Христос е наричан с различни имена „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко – „Мали Божич“ и „Крачун“.
По традиция цялото семейство се събира около празничната постна трапеза с молитва и благодарност. Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка). От това тесто се правят и краваите, които по–късно се дават на коледарите.
Приготовленията за празничната вечеря започват от рано сутринта и продължават до разчупването на питката над празничната трапеза, съдържаща нечетен брой постни ястия – 7, 9 или 11, сред тях са варено жито, фасул, сарми, пълнени чушки с боб, ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, и вино. На вечерята питата се разчупва от най–възрастния човек в семейството. Първото парче се определя за Богородица и починалите, следващото за къщата, а останалите за членовете на семейството.
Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина. На масата трябва да има запалена свещ, тъй като огънят се счита за пречистващ. Самата вечеря е по-скоро ритуал, отколкото хранене.
Друг обичай е след края на вечерята всеки човек на масата да си избере орех и да го разчупи, ако ядката остане цяла и е бяла и едра, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.
В миналото семейството не заспивало до полунощ, защото хората вярвали, че тогава небето се отваряло и ако в този момент си намислиш желание то със сигурност ще се сбъдне. След вечеря всички стават едновременно от масата и софрата не се раздига, защото се вярва, че починалите ще дойдат да си вземат от храната.
