Скандалът няма край! Морфов нападна директора на Народния театър
Този човек трябва да бъде махнат, да му се отнемат правата за ръководни дейности. Този човек е болен, той страда от тежка грандомания и „зловреден нарцисизъм“. Това заяви в интервю за „Телеграф“ Александър Морфов по адрес на директора на Народния театър Васил Василев.
Ето и цялото интервю с режисьора:
Г-н Морфов, в четвъртък актьори излязоха на протест във ваша защита. Как го приехте?
– Трудно ми е да кажа. Много съм развълнуван! Излязоха, защото съм на страната на истината и правото. Те са ми повярвали, че защитавам тези ценности, за което съм им много благодарен, както и за подкрепата. Може би наистина трябва нещо да се направи. Аз станах много важен в последно време, цялата жълта преса и медии изсипаха какво ли не върху мен. В началото не обръщах внимание. Имам любима китайска мъдрост „Какво може да мисли дървото за кучетата, които пикаят върху него“. Опитах се да не влизам в полемики, но сега, когато толкова много хора застанаха зад мен, не мога да не кажа най-важното. А най-важното е: ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ!. Трябва нещо да се направи.
– Какво трябва да се направи?
– Трябва да се събудят хората. Нямаме Раковски, Левски, Ботев, но някой трябва да събуди тези хора срещу 15-годишната хегемония на ГЕРБ и ДПС. Така повече не може да се живее, а всичките лъжи, които слушаме, ще продължат да се сипят и утре и вдругиден. В бъдеще те няма да признаят своя позор и ще продължат да манипулират хората, да ги изнудват, заплашват, да ги унижават. В провинцията е страшно. Обаждат ми се от много театри и ми казват, че не мога да си представя какво е. Там са сложени верни на Герб директори от Христо Мутафчиев, амбициозни некадърници който манипулира всички избори. Хората са наплашени и не смеят и не могат да кажат нищо. Затова моя призив е: Така повече не може да се живее, събудете се хора!
Мислите ли, че ще има промяна и каква трябва да е тя?
– Достатъчно е да се събудят 100 човека. Те ще събудят още 1000, а те ще намерят още 10 000.
– Хората се вълнуват дали ще продължат да гледат „Хъшове“. Има ли подписан договор, ще се играе ли представлението?
– Нищо не мога да ви кажа. През цялото време той прави номеклатурни номера, със спиране на авторските права, с пускане на авторските права. Като че ли този човек не се интересува каква и колко публика ще има в театъра. Той сваля мои представления, които са продадени напълно по 800 човека, само и само, за да ме унизи, да ме изкара виновен. Продължава да сваля и други представления, явно има толкова голям чадър, че не му пука дали ще има публика. Това е една ченгеджийска агенция, която управлява Народния театър. Той е забравил едно нещо, че този театър се казва НАРОДЕН. Театърът на народа на хората, които имат нужда от театър!. Той осъществи проекта „Малкович“ за хора, които могат да си позволят билети по 400 лв. Те колко са? Едно семейство от четирима души 1600 лв. трябва да даде, това е ужасно. Ако трябва театъра да е народен, трябва да е и процентно спазена цената на билета. Имаме 5% богати хора, което означава, че трябваше да има 5% скъпи билети, всички останали трябваше да са десетократно по-малки. Ако ще и целия Холивуд да дойде тук, това не е частно-финансово предприятие.
– Какво трябва да се случи от ттук-нататък?
– Този човек трябва да бъде махнат, да му се отнемат правата за ръководни дейности. Този човек е болен, той страда от тежка грандомания и „зловреден нарцисизъм“.
– Кой трябва да е шеф на Народния театър според вас?
– Шеф би могъл да бъде Георги Господинов, Захари Карабашлиев. Най-добрите директори на театъра са били най-известните писатели.
– А вие?
– Аз нямам амбиция да се занимавам с това. Мога само да помагам и да развивам онова, което един нормален директор и човек би могъл да прави. Театърът трябва отново да стане НАРОДЕН. Навремето с Павел Васев и Милица Трайкова преди и след празници правехме специални промоции и всички билети струваха по 5 и 10 лв.. Тогава залите се пълнеха на 150%, имаше опашки до „Раковска“.
– Какво изпитахте чисто емоционално след като разбрахте, че сте уволнен?
– Чувствам се много ранен, но жив. Продължавам да мисля за постановките, които искам да направя независимо къде, защото не съм сгоден за Народния театър, независимо, че в България съм работил само в него и съм му дал всичко, на което съм способен.
