Евгени Минчев разказа интересни пикантерии за Ружа Игнатова

Лорд Евгени Минчев разкри дали Ружа Игнатова е измамница или жертва. Това той направи в нова книга. Пиарът на криптокралицата разказва пикантни подробности.

Ето какви разкрития за Игнатова направи Минчев в интервю за „Труд“:

– Лорд Минчев, близо 12 години сте работили с издирваната днес криптокралица Ружа Игнатова, а тази седмица излиза книгата ви, посветена на нея – „Ружа Игнатова – измамница или жертва?“. Какъв човек беше Ружа?
– Жена-явление, жена-боец, жена-характер и произлизащите от всичко това качества. Тя беше емблематична и ако човек преодолее настоящия ѝ медиен образ, може да я приеме за световен бизнес модел.Освен споменатото, тя беше красива посвоему, гостоприемна и точна във всички отношения. Погледната от непредубеден ъгъл, тя е една много успешна жена.

– Как се запознахте с нея? Какви са първите ви впечатления от жената, която днес издирва цял свят…
– При мен за пиар консултации и участие в конкурса, който организирам – Бизнесдама на годината, дойде една леко пухкава, лъчезарна дама, в лицето на Ружа. Представи ми се като доскорошен притежател на леярна в Германия, и че в момента открива малък фризьорски салон. Поиска да работим заедно, казах, че ще помисля и след няколко дни се видяхме. Ружа беше жена, която знае какво иска, но се нуждаеше от потвърждение на идеите си, поне за онези, които ми е доверявала. Трябваше да преценя дали може да си позволи моите услуги, подходих внимателно, но нещата стигнаха до сделка. В рамките на първоначалните си желания, Игнатова възнамеряваше да развие своя салон, както и да произведе козметика, която единодушно решихме да носи нейното име. На френски Rouge означава червено, предложих линията да се казва Rouja което фонетично стоеше много добре. Така и не се стигна до това производство, както всички видяхме, нейната кариера се разви напълно различно.

– Вие въведохте Игнатова в обществото. Беше ли тя готова за своя дебют по онова време? 
– Ако питате дали съм се срамувал от нея, в никакъв случай. Насърчавах я, обичах я такава, каквато беше, исках най-доброто за нея. В книгата разказвам за въвеждането ѝ в лондонския елит, по-точно на Имперския бал, в чийто комитет съм. Почетен патрон на този бал е внукът на крал Джорд Пети принц Майкъл ъв Кент. На един от тези балове настаних Ружа на масата на няколко принцеси, сред които Олга Романова. Всъщност, бяха ни настанили там, но госпожата закъсня повече от допустимото. Тя „връхлетя“ с около 45 минути закъснение, когато почетният гост вече изнасяше речта си. Тя мина като една богиня през залата и 350 души наблюдаваха преминаването и сядането на масата. Всички очи питаха – Евгени, ти ли доведе тази жена на бала… Разбира се, това са приятели и хора, които познавам от години. Игнатова постави /против всякакви правила/ току-що закупената си чанта за около 2 500 паунда на масата и изгледа победоносно всички. Смятам, че онези очи там, не бяха виждали подобна ситуация.

– А в България? Вие правите някои от най-забележителните събития в София.
– Ружа е била мой гост на Руския бал, който в онзи момент се проведе в Правец. Там и връчих първата номинация на Бизнесдама на годината – Дебют. Почетен гост ми беше британския пиар специалист Лиз Бруър. Двете, без да се познават предварително, сякаш се бяха наговорили да бъдат с почти еднакви дрехи, поне на цвят. Спомням си, че тогава Ружа бе придружена от чуждестранна моделка с почти неприличен вид, в смисъл на кожени ботуши, чорапогащник на шарки, дантела и прочие. Смятам, че тогава и самата Ружа не беше наясно какво й се случва и в какви среди предстои да влезе. По-късно, с времето, стилът ѝ се изчисти и тя имаше някои великолепни естетически попадения.

– През 2014 година я правите Бизнесдама на годината. Беше ли навременно и заслужено?
– Ще кажа, че Ружа заслужаваше всичките си награди и успехи в онзи период. Аз съм едноличен собственик на конкурса Бизнесдама на годината, но се допитвам до предишни носителки на титлата и някои медии, за да приемат по-добре номинираните. За Ружа нямаше никакви противоречия, направихме този избор с цел да се даде шанс на една жена с очевидно обещаващо бъдеще. Както виждате, тя надхвърли далеч тези очаквания.

– Пак Вие бяхте поканен да организирате откриването на къщата и яхтата й в Созопол…
– Частично бях в тази организация, тъй като тя изискваше много доставчици, продуцентска работа, кетъринг, изпълнители. Може да се каже, че аз отговарях за част от гостите, някои важни насоки за протичането на двете партита и отразяването. Ружа вече беше отслабнала, блестеше на своята маса, вече беше майка и много, много щастлива. Партито на яхтата включваше Азис, Преслава, оркестър и аз, който много внимавах всичко с Ружа да е както трябва, да не ѝ досаждат, да я изслушвам и да давам мнение за това как вървят нещата.

– Беше ли щедра Ружа?
– По отношение на благотворителността, а и по принцип – да. Тя участваше във всички благотворителни събития, на които я водих в Лондон и в София. Правеше това дискретно, но очакваше да бъде публикувано в медиите впоследствие. Фондацията ѝ OneCoin правеше благотворителност, но вече не помня в каква посока.

– Може ли да се каже, че сте бил не само пиар, а и изповедник в личен смисъл на Ружа?
– Въпреки изобилието, съпруг и семейство, Ружа сякаш беше малко самотна, неуверена, ако кажа дръпната, пак няма да сгреша. Че бях неин изповедник за определени неща, може да се счита за вярно. Вярвам, че първи разбрах за плановете ѝ да има дете, че то бе родено от сурогатна майка… Знаех предварително и името – Давина, което е едно наистина много оригинално име. Доверявала ми е много неща.

– Наскоро в Лондон дадохте пространствено интервю за вашата клиентка. Спомням си, че дълго отказвахте да говорите за нея…
– Според дългия договор, който подписах с продуцентската компания зад този филм, нямам право да давам информация. Едно от главните ми условия обаче бе, че няма да кажа нито една лоша дума за Ружа. Снимките минаха изключително професионално, готовата продукция се очаква през лятото или дори през пролетта. Екип ще бъде изпратен в София и за представянето на книгата ми за Игнатова, както и да допълним интервюто с нови неща за нея.

– Доколкото знам, в книгата разказвате, че тя е била – използвате думата пухкава – или просто пълна. Давахте ли й съвети за хранене?
– Това е проблем за всяка жена, още повече по онова време тя е била на около 30 години. В два дълги разказа в книгата обяснявам какво съм я съветвал по отношение на храненето. Това са и част от съветите за здравословно хранене, застъпени в предстоящата ми за печат книга „ЯЖ!“ Проблем е вечерното хранене, а жени със заетост като нея намират утеха именно в храната, особено когато се върнат след труден ден. Настоявах да се пие топла вода сутрин, което е похват на Дънов, с който съм много съгласен.