Очаквано! Депутатите се скараха заради Плана за възстановяване

Парламентът обсъжда проект на решение за задължаване на Министерския съвет в срок от седем дни да внесе в Народното събрание законопроектите, необходими за изпълнение на междинните етапни цели по Националния план за възстановяване и устойчивост, във връзка с подаване към Европейската комисия на искане за второ плащане към 31 декември 2022 година. Предложението е внесено от ГЕРБ-СДС.

Проекторешението предвижда още да се задължи зам. министър-председателят по управление на европейските средства да внесе в двуседмичен срок обхватен анализ на риска по Националния план за възстановяване и устойчивост при прогнозни данни към 31 декември 2022 година.

Десислава Трифонова от ГЕРБ-СДС коментира, че днес България се е превърнала не в нетен ползвател, а в нетен донор на средства за ЕС, така че средствата по Плана за възстановяване са крайно необходими. Тя отбеляза, че до средата на 2026 г. проектите по плана трябва да са изпълнени. По думите ѝ България може да бъде изправена пред загуба на средства по плана.

В мотивите към проекторешението се посочва, че приемането на предвидените 19 законодателни изменения за получаването на второто плащане е само част от всички реформи и мерки, които следва да приеме парламентът. Отбелязва се още, че след второто плащане има още седем такива срещу 258 амбициозни цели, свързани с провеждането на реформи и изпълнение на инфраструктурни проекти. Необходимо е спешно стартиране на всички покани за финансиране от Националния план за възстановяване и устойчивост, за да се компенсира едногодишното закъснение и опасността от загуба на средства, пише още в мотивите.

В хода на дебата от „Възраждане“ повдигнаха темата за ангажимент по плана за затваряне на въглищни централи, а от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ влязоха в спор кой е закрил и кой е спасил централите.

Цончо Ганев от „Възраждане“ коментира, че планът, който е приет от предишното мнозинство, реално довежда дотам, че след три години България трябва да закрие 40 процента от ТЕЦ-овете. От „Възраждане“ нямаме намерение да ви подкрепяме в този геноцид срещу българската икономика, заяви той.

Николай Денков от „Продължаваме промяната“ коментира, че забавянето по плана се дължи и на проведените абсолютно излишни избори през тази година, които, по думите му, са били произведени заради „Възраждане“, ГЕРБ-СДС и ДПС. Имахте мнозинство в предишния парламент, да си бяхте направили правителство и да бяхте работили по тези приоритети, които сега казвате, че са забавени, посочи той.

Делян Добрев от ГЕРБ-СДС коментира, че точно енергетиката е причината да бъде забавен планът с година и половина вече. Томислав Дончев го остави на 99 процента готов през април 2021 г., заяви той. Добрев отбеляза, че оттогава досега са се появили два лобистки проекта, които, по думите му, не са необходими на никого, още по-малко на енергетиката – за батерии и за геотермална енергетика. Всъщност сигурно са необходими на тези, които ще вземат комисионните от тях, коментира Добрев. Той посочи, че заради тези два проекта ЕК е принудила „господата бивши управляващи“ да заложат в плана дата за либерализация на битовия пазар и дата и проценти за затваряне на въглищните централи.

Бившият вицепремиер и министър на финансите Асен Василев (ПП) коментира, че за втори път се налага да взема лично обяснение.

„Третия път – направо през съда“, посочи той в отговор на изказване на Цончо Ганев, в което депутатът от „Възраждане“ обвини предишното правителство в национално предателство. Ако бяхте прочели плана, щяхте да видите, че затваряне на мощности няма – няма нито един мегават мощност в Маришкия басейн, който трябва да бъде изваден или затворен, нито един, каза Василев. По думите му, това е значително по-добре от предишната версия на плана, където имаше затваряне на мощности и замяната им с газова централа. „Което означаваше България да влезе в газова зависимост и за електроенергията си. Може би това е бил вашият план, съжалявам, че го развалихме“, добави той.