Кирил Петков обяви коя порочна практика трябва да престане

Намалява ли България своята дигитална конкурентоспособност, както показва тазгодишното проучване на World Digital Competitiveness Ranking, където България е на 52-ро място от 64 държави, като се отчита немалък спад от 7 позиции спрямо 2020 година?

Изследването измерва и проследява икономическата конкурентоспособност на повече от 60 водещи икономики, оценявайки капацитета на една държава да възприема и изследва цифрови технологии, водещи до трансформация в бизнес моделите.

Какво можем да се направи в България, за да се промени тази тенденция? Темата коментира в „Нашият ден“ по БНР Кирил Петков, бивш служебен министър на икономиката и съосновател на „Продължаваме промяната“: “Имаме уникалната структура на икономиката, при която 1,5% от българските фирми по някакъв начин, въпреки корупция и лошо образование, са успели да качат продуктивността си над средноевропейската. Трябва да видим как тези хора са успели и как успяват да изнасят на световните пазари фирми като “Ейком“ и “Волаком“, които правят роботи и системи за летища. Фирми като BMS, които правят усилватели.“

„Няколко от другите неща, които лесно можем да постигнем – да премахнем част от административната тежест, броя разрешителни, броя проверяващи, всичко това да се прегледа внимателно. Вярваме, че като махнем корупцията, голяма част от тях могат да бъдат елиминирани, защото част от тези препятствия са и потенциална касичка за различните административни структури. Третото нещо е, че наистина трябва да сменим концепцията за образованието, особено в посока висше. В момента нямаме университет в топ 1000, но имаме невероятни учени като проф. Денков, който сега е министър на образованието. Трябва да разберем кои са нещата, които трябва да направим, за да издигнем този тип учени на ръководни постове. Така че цялото ни образование да дръпне напред“, заяви Петков.

„Трябва да направим промени, така че да имаме по-високи изисквания и за нашите преподаватели от типа – публикации в световни журнали, оценка на студентите към тяхното преподаване и задължителна работа с бизнеса, особено в приложни науки. Така че иновациите, излизащи от нашите университет, да са по някакъв начин приложни, а не просто теоретични. Отделно в самите ни компании и усвояването на европейски фондове трябва да сменим начина, по който се раздават тези пари. Трябва да бъде свързване на истински проекти с оценки на тяхното осъществяване и след изпълнението. Което аз направих като министър на икономиката с международни организации като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд, така че да махнем системното раздаване на “едни пари на наши хора“. Това трябва да престане. Ако “едни пари“ се дадат на най-добрите, оценени и от външни оценители проекти, ще се види как конкурентоспособността би направила скок“, коментира Кирил Петков.

„Другото нещо е да привлечем конкурентни компании, които да инвестират в България. Това се случва, след като им обещаем, че няма да има корупционен риск за тях. Реално това, което направихме с електроавтомобилите за три месеца – да привлечем компания за електромобили в Ловеч – може да стане систематичен подход за привличане на инвестиции, което се базира на това кои са техните клиенти и доставчици в България, и ги привличаме до тях. Вървим по линията на добавената стойност“, посочи Петков.

„Откъм цената на тока, който в момента е много важен, там имаме конкретни предложения. Някои от тях веднага могат да се направят, като засиленото и бързо ремонтиране на трите турбини в ПАВЕЦ, така че да имаме още 840 мегавата допълнителна евтина мощност в България. За енергията като цяло – да започнем да купуваме азерски газ, който е 50% по-евтин максимално бързо и приоритизираме гръцката връзка. Да мислим как да направим така, че повече енергийни локални източници да бъдат направени. Ние сме единствената страна по поречието на Дунав, която още няма ВЕЦ. Дългосрочно трябва да мислим за енергия, която е произведена в България, независима и максимално зелена“, добави той.

„121 депутати са първото условие, което ни трябва, за да започнем да имплементираме тези политики, които всъщност не са мистерия, учили сме ги във времето и знаем как могат да се приложат“, каза още Кирил Петков.