Анелия Златкова: От Община Бургас и бургаската общественост зависи дали Нефтохимик ще продължи да съществува!

Президентът на Нефтохимик Анелия Златкова се съгласи да говори ексклузивно пред Novapress за това, което се случва в Нефтохимик и за бъдещите й планове с бургаския клуб.

Тя разкри доста интересни неща, които изобщо не са разкривани до момента и в крайна сметка „хвърли кърпата“ към Община Бургас за адекватна финансова помощ. В противен случай е готова да върне акциите на клуба, на Община Бургас.

Бизнесдамата бе посрещната много враждебно, след като пое изцяло отбора, но в крайна сметка успя да направи така, че тимът да бъде спасен от изпадане в аматьорските групи.

– Г-жо Златкова, как се стигне до там, че вие всъщност да се съгласите да поемете Нефтохимик и то в тези трудни и тежки времена на пандемия?
– През миналата година, когато клубът беше общински се стигна до момент в който тогавашното ръководство, от което бях част и аз, реши отборът да изпадне доброволно във Втора лига. Сметнах, че не е правилно това нещо да се случи реших да се заема със спасяването на Нефтохимик и неговия професионален статут.

По това време се намесиха в този процес доста личности, които са пряко и непряко свързани с Община Бургас и които не са дали един лев за отбора. Клубът за пореден път имаше големи задължения, макар че общината бе дала добър бюджет.

Всъщност през последните години този клуб не спира да трупа задължения и то от предишни ръководства, макар че в годините преди аз да поема нещата Община Бургас е давала в пъти по-голям бюджет.

Преди няколко години, когато отборът беше във В група, на хартия са се давали заплати между 1500 и 2500 лева, а в същото време клубът е трупал задължения. Можете ли да си представите?

И сега вместо старите ръководства да си поемат и изчистват нещата, аз се налага да чистя техни задължения. Има много футболисти на които се изплащат стари задължения, включително от времето през което отборът играеше в А група. Веднага ви давам пример с Николай Дюлгеров и Венци Христов, който дори игра при нас през втория полусезон на вече изминалата кампания.

И на двамата съм изплащала стари задължения, които са от времето на А група!

– Ясно е, че Община Бургас очевидно не милее толкова за футбола, тъй като не е нормално толкова богата Община да не оказва солидна подкрепа дори и с оглед на факта, че акциите в момента са при вас.

– Знаете ли, аз получих обещания от кмета на града Димитър Николов, че ще бъде помагано. В момента, в който взимах акциите на Нефтохимик, аз бях разколебана.

Беше трудно тези задължения и цялото бреме, което клубът имаше зад себе си. Бях на косъм да не ги взема. Но точно тогава при мен дойдоха председателя на спортната комисия на Бургас и други хора.

Имаше спонсори, които бяха готови да окажат голяма подкрепа във финансов аспект, но те се отдръпнаха, когато се забави предаването на акциите и започнаха всички скандали. И това беше умишлено, за да се попречи на Нефтохимик.

Тогава те буквално ми казваха „Какво правиш? Защо не отидеш да подпишеш“. И след като ми бе обещана помощ и от тяхна страна, и от страна на кмета Димитър Николов, аз се доверих и взех акциите.

Помощта, която дава общината обаче, не е изобщо достатъчна. Не получихме дори малка част от средствата, които са се давали на Нефтохимик преди години, когато са се разхищавали за щяло и нещяло.

В крайна сметка реших да рискувам и да взема акциите на клуба, защото в противен случай Нефтохимик щеше да бъде заличен!

– Това, което казвате, не звучи никак добре! Оказва се, че все пак без намесата на Община Бургас ще бъде много трудно съществуването на Нефтохимик. В този случай какво ще бъде бъдещето на отбора?
– Няма да крия, че е много трудно за един човек да издържа футболен клуб и то от калибъра на Нефтохимик. Аз бях подведена, наистина подведена. Беше обещана помощ и то адекватна, но такава няма.

Бъдещето на Нефтохимик зависи изцяло от желанието на Община Бургас, кмета Димитър Николов и бургаската общественост отборът да има професионален статут и изобщо да съществува.

Ако общината ни даде обещаната помощ като бюджет за целия сезон, аз съм готова да помагам и така да гоним високи цели, а именно клубът да се бори за челно класиране.

В противен случай ще ми бъде много трудно да обещая, че всичко ще бъде наред и отбор ще има. Както вече казах, Нефтохимик е голям клуб, който не заслужава да бъде обект на задкулисни игри и общински, и лични интереси.

В противен случай съм готова да върна акциите на клуба на Община Бургас, но ако това се случи то на практика ще означава, че с клуба ще е свършенo, защото в него ще се върнат отново същите хора и ще има същите проблеми.


– Нека да коментираме и нещо положително. Вие все пак си свършихте работата през сезона и макар всички трудности успяхте да спасите отбора от изпадане в Трета лига.

След няколко мои грешки относно избор на спортен екип и футболисти все пак събрахме един много добър екип.и дадохме старт на нещо креативно.

Футболистите ни бяха истински колектив и когато има резултати видяхте, че има и доста фенове по трибуните.

За стастиката само ще отбележа, че през сезон 2017/18 е имало сред от 40 до 90 души по трибуните на наш мач, а това е официална статистика от БФС. Точно в този период отборът е бил с най-високия си бюджет от години насам. За същия период отборът има 2 победи за целия сезон, 25 загуби и 3 равни мача.

В последните ни мачове през този сезон обаче е имало средно между 300 и 400 души на мач, като това също е официална статистика. За последните 10 кръга ние имаме 6 победи, 2 равни мача и 2 загуби.

Това е напълно нормално. Вярвам, че в момента феновете са зад мен, защото видяха, че аз не искам да задгробя отбора, а напротив.

Искам Нефтохимик не само да го има, но и в клуба всичко да е наред и да играе в професионалния футбол. Но както вече казах има и доста неща, които трябва да се кажат.

И го правя в името на Нефтохимик, защото не искам после аз да излизам лошата отново.

В момента футболистите имат да получават по пет премии заплатата за месец април с която сме в срок, това е истината. Каквото можахме изчистихме. Изплатени са над 70 хиляди за стари задължения за заплати на треньори и футболисти. Но както се вижда момчетата показаха характер и се спасихме. Сега обаче предстои по-трудното, а именно да видим какво ще предприеме Община Бургас и бургаската общественост, за да подкрепи футбола в града.

– С какво се сблъскахте по време на управлението си на Нефтохимик до момента?

– С какво ли не… бяха ми извивани ръцете да давам заплати напред, включително. Като цяло видях, че Нефтохимик е обект на задкулисни игри от разни хора. Видях, че в клуба преди мен не са били хора, които да работят за каузата, а са били в клуба просто, за да взимат едни солидни заплати без да правят нищо.

С неразбиране от страна на общински служители. До момента не е инициирана среща от зам. Кмет на спорта да се запознае с проблемите на клуба. Въпреки разногласия и разменяни реплики между мен и директора на спортната дирекция г-жа Девиджиева се оказва, че тя е единственият човек, който влиза в проблематиката и има визия за развитието на спорта като цяло в Бургас.

Бях бойкотирана с базата данни на ДЮШ, бяха изтрити картотеките на децата. И благодарение на това, че дойде човек като Тодор Киселичков, който пое ДЮШ и хвърли неимуверни усилия вкарахме в ред цялата документация. В момента върви нормален тренировъчен процес в детската школа и даже обмисляме провеждането на детски футболни турнири. По темата могат да се кажат още много неща, но мисля на този етап да приключа с това.

– Все пак не очаквате ли бизнеса да помогне? Има еуфория около отбора. Резултатите са налице. Феновете се върнаха по трибуните.

– Надеждата умира последна. Очаквам, разбира се, но очаквам и обещаната помощ от Община Бургас. Готова съм за диалог. Надявам се да се получи такъв, защото Нефтохимик не заслужава това, което му се случва.

С неистови усилия бяхме осигурили на футболистите неща, които ги има в много малко клубове, а именно спане в хотел, храна, професионален тренировъчен процес и възстановяване. Поради липса на собствен комплекс се налага да плащаме наем за спортни съоръжения, включително и за провеждане на спортния процес на детската школа.

Стремяли сме се каквото можем да изплащаме и каквото е по силите ни. Да, не сме перфектни, но както вече казах трябва помощ и от други места. Заварихме три неизплатени заплати на треньорите от ДЮШ, които бяха с унизително ниски възнаграждения. В момента според възможностите ни тези заплати са увеличени, въпреки че таксите от детската школа не са достатъчни само за заплатите на ДЮШ. Ние обаче продължаваме да поддържаме отбори в елитните групи, което бе едно от изискванията при предаването на акциите от Община Бургас.

С по-голяма помощ от Община Бургас и с помощ от бургаската общественост нещата ще се получат, но трябва действия, а не просто приказки.

– Кметът на града г-н Димитър Николов по принцип е човек, който обича спорта. Какви са вашите отношения с него и вярвате ли, че ще получите помощта, която очаквате, от него и от Община Бургас?

– Кметът е добър човек, но има хора около него, които го подвеждат. Аз не съм от Бургас и беше най-лесно да ходят при него разни хора и да ме хулят.

Но аз показах, че искам само доброто за отбора. Беше най-лесно да оставим тима да изпадне и да си „измием ръцете“ с него, но с неистови усилия го спасихме.

Готова съм да седнем с г-н Николов и да говорим за това какво ще бъде най-добро за Нефтохимик и вярвам, че след голямата подкрепа към отбора от страна от феновете Община Бургас може да помогне отборът да го има и да върви напред.

Надявам се да се върнат и спонсорите, които виждат, че в момента в отбора има стегната финансова дисциплина и няма излишни разхищения на средства и нещата се правят рационално и професионално.

Загубени се пари се връщат, но загубено време – не!