Михаил Балабанов: Държавата в младежта и спорта е сведена до разпределител на ресурси на особен принцип

Михаил Балабанов е бивш заместник- председател на Държавната агенция за младежта и спорта, бивш председател на БСМ (Българска социалистическа младеж), в момента е ръководител на структури в сферата на анализите, проучванията и консултациите. От novapress.bg, го потърсихме за мнение, относно политиката на държавата в сферата на младежта и спорта.

Г-н Балабанов, как се отрази социалната изолация заради пандемията върху спорта и младежките активности?

Крайно негативно, разбира се, тъй като и спорта, и младежките активности са свързани със събиране на хора и мобилност. Ясно е, че в ситуация на пандемия точно тези дейности са най-силно ограничени. Като казвам спорта имам предвид както спорта за всички, т. нар преди време масов спорт, така и професионалният спорт.

Адекватна ли е политиката от страна на държавата в по тези две теми?

Моята оценка е, че в последните години ролята на държавата се свежда до регистратор на съществуващи отношения и разпределител на ресурси по особени принципи. Липсва визионерството и методическата подкрепа, които са още по-необходими в кризата. Националната стратегия за младежта е с хоризонт тази година и не съм чул нищо за следващата, която да адресира и сегашните предизвикателства. Бяха закрити младежки програми, които осигуряваха младежки пространства и зони, за сметка на новосъздадени такива, които са кампанийни. Аз лично съм убеден, че можеше да има по-добра организация планините, парковете и някои от спортните бази да се ползват за спортуване на гражданите и особено атлетите. Повече от 2 месеца обездвижване не се отразяват добре на никого, да не говорим за професионални спортисти. В много от другите държави вече са налични много ясни пътни карти със стъпки седмица по седмица за възстановяване на спортните дейности. Дори в най-засегнататите като САЩ, Испания и Италия. Тук се чува например за стартиране на футболното първенство около 5-и юни, но на сутрешния брифинг не личеше щаба да разполага с  подобна информация. От два дена са разрешени индивидуалните спортни занимания на открито и посещенията на плувни комплекси и басейни.

Кои ще са най-засегнатите видове спорт и спортни програми?

Засегнати са и ще бъдат всички видове спорт, но сред най-ощетените, ще бъдат безспорно колективните спортове, които са най-популярни и публиката е неизменен елемент в съществуването им. Тук визирам и тези които се провеждат на открито, и  още повече тези които се провеждат на закрито-футбол, баскетбол, волейбол, хокей, формула 1. Да вземем за пример някои от тях. Първото футболно първенство, което ще възобнови програмата си е Бундеслигата, в средата на този месец. Бяха проведени над 1700 теста в двете лиги и установени 10 случая на коронавирус. През юни  се очакват да стартират и двубоите в Ла лига, Серия А в Италия, най-вероятно и нашето първенство. Във Великобритания се коментира срещите да се провеждат на неутрални терени, извън големите градове. Разбира се, ще се играе пред празни трибуни и ще се премине през прецизни протоколи за сигурност, като ще се започне с индивидуални тренировки, след това занимания в малки групи, накрая в рамките на целия отбор и състезателни мачове. Във формула 1 се очаква сегашните 21 състезания да бъдат сведени до 14-15, които да се проведат на десетина писти- тоест ще има повече от едно състезание на някои от трасетата, а няколко трасета ще отпаднат от календара. В НБА три отбора започват тренировъчен процес, но други заради различни регулации в отделните градове няма да могат преди края на месеца и началото на следващия. Спортните програми като дейността в рамките на Еразъм са в изчакване, сроковете се удължават, като организациите  имат опция и да се откажат от договорите си. Кандидатстването по националните спортни програми се осъществява наесен, така че предстои да видим каква организация ще бъде създадена.

Как се отразява кризата с коронсвируса на международните програми свързани с младежки бригади и др. студентки практики и проекти?

Отразява се негативно, но се работи активно да се минимизират отрицателните последици. Повечето значими европейски програми, като Еразъм + и Корпуса за солидарност прилагат максимална гъвкавост и се предприемат мерки като: удължаване на сроковете на проектите с до 12 месеца, запазване на статута и правата на участниците, онлайн форми на продължаване на обучението, там където е възможно. На националните агенции по програмите са дадени форсмажорни права да утвърждават допълнителни разходи по проектите, свързани с коронавируса.   Въпреки това 25 % от студентските обмени са отменени заради вируса, а над 37% от студентите са изпитали сериозни проблеми по време на дейностите, свързани с невъзможност да се приберат вкъщи, с настаняването и други проблеми.