Димитър Стоянов: Милен Цветков е жертва на системата, а наркотиците са много по-сериозен проблем от коронавируса

Димитър Стоянов е народен представител от ПГ на “БСП за България”, член на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. 

От novapress.bg го потърсихме да коментира катастрофата, в която загина журналистът Милен Цветков, причинена от шофьор, който след инцидента е дал положителни проби за амфетамин и канабис.

Г-н Стоянов, като че ли след катастрофата в която загина журналистът Милен Цветков вниманието се насочи към шофьорът, който е бил под въздействие на наркотици. Но никой не отваря темата, че скрити от обществото остават разпространителите на дрога. Защо?

Позволете ми преди да отговоря на този въпрос да изразя своите съболезнования на семейството, роднините и близките на Милен Цветков. За мен той беше журналист с главно „Ж“. 

Поклон!

Задавате ми труден въпрос. И трудността идва от това, че Вие, сте единственият, който в тази трагедия се опитва да отиде отвъд нея, там където се корени всичко. Най-общо мога да отговоря, че тези въпроси не стоят във фокуса на общественото внимание. За тях се пише само при задържане на големи количества или в случай подобни на станалото с Милен Цветков. 

На обществото не е известно, че наркозависимите в България са десетки, а може и стотици хиляди предимно млади хора, голяма част от които учат в елитни учебни заведения и са можели да бъдат цвета на нашата нация. Не съм специалист, но ми е известно, че човек става наркозависим само от няколко опита, като отказването от наркотиците е може би стотина пъти по трудно от отказване на цигари и само единици успяват. За да бъда разбран най-правилно за това, което казвам ще посоча, че във фолклора на редица народи наркотиците са наричани „растения на силата“, защото те имат способността да подчинят на себе си волята на употребяващите ги. 

Взимането на наркотици води до промяна в психиката, деградация на личността и тежки заболявания, изходът от които обикновено е летален. Зависимостта е толкова силна, че наркозависимите са склонни да извършат престъпление, за да се снабдят с необходимата им дрога. Ако трябва да направя сравнение, то е че поведението им е като „кучето на Павлов“. А под влияние на наркотици те не възприемат адекватно действителността, падат задръжки, не разсъждават… 

В голямата част от случаите, след като са опитали всичко близките на наркозависимите са „вдигнали ръце”. А обществото непознавайки проблема раздава морални оценки, не можейки да разбере, че всяка агресия е зов за помощ. Ние се държим като общество, което е зарило главата си в пясъка, не виждайки че наркотиците са много по- сериозен проблем от коронавируса.

До тук през цялото време говорих за следствието, резултата от употребата на наркотици, но както е известно всяко следствие си има причина, и причината за всичко това е разклонената система на разпространението им. Имената на дилърите остават неизвестни и това е лесно обяснимо, ако се спомним максимата: „каквото и да ти говорят, знай че става дума за пари“. Според мен става въпрос не просто за пари, а за много пари, може би милиарди.

Къде е държавата? Спазват ли се законите, или имаме имитация на противодействие?

​Задавате ми два въпроса, ще се опитам да отговоря първо на втория. Нямам поглед върху това как се спазват законите, но предполагам че отговорът е „Да, спазват се“. От една страна са налице завишени санкции за внос, производство, разпространение и др. на наркотични вещества. Бъдете сигурен, че младият мъж причинил смъртта на Милен Цветков, ще бъде наказан с цялата сила на закона, както се казва „жестоко но справедливо“, така както е ставало преди, така както ще става и в бъдеще. Даже чувам, че мои колеги имат намерение да внесат предложения за промени в НК свързани със  завишаване на санкциите за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. По всяка вероятност това ще бъде прието, въпреки че предупредително възпиращото въздействие на закона няма да се задейства, защото както посочих по-горе след употребата на наркотици се възприема илюзорна реалност и никой не мисли, че ще бъде наказан. 

От друга страна има множество програми за противодействие на наркоманията, за лечение и т. н. Реално погледнато резултатът е нулев и в този смисъл е без значение спазват ли се законите. Според мен, възможно е да има и имитация на противодействие, но това зависи от отговорът на вашия първи въпрос: „Къде е държавата?“.А за държавата? 

Обикновено когато говорим за държавата, ние имаме предвид територията и различните държавни органи. Но тук трябва да сложим и всеки един от нас, и медиите… И ако държавната машина не е достатъчно ефективна, къде сме ние, къде е четвъртата власт. Вижте каква психоза се създаде за kovid- 19, може би така трябва да се постъпи и в борбата срещу наркотиците. Разбираемо е, че ако държавната машина сега е неефективна общественото мнение и медиите ще я принудят да предприеме ефикасните действия. 

Какво се крие зад широко затворените очи на държавата? Какво четем зад мълчанието й по този проблем?

​Според мен отдавна в общественото мнение успешно се е наложило становището, че сме лоши, че изчезваме като народ, че България загива… Нормално е, когато един народ загива и една държава изчезва всеки да се замисли за себе си и според възможностите да предприеме мерки за собственото си спасение. Така някои се корумпират и крадат като за последно, други изнасят бизнеса си в чужбина, трети се местят да работят там, четвърти си седят тук и псуват живота, политиците и себе си…

Тази липса на перспектива, ведно с борбата за собствено оцеляване водят до подценяване на важни за обществото ни проблеми, в това число и борбата срещу наркотиците, защото огромните печалби от тях формират сила и влияние със всички средства успешно да се защитава престъпен интерес. 

На кого е жертва Милен Цветков, на системата, или на изкривеното следствие породено от нея?

Милен Цветков е жертва на системата и на изкривеното следствие породено от нея, така както и неговият убиец е жертва на системата и на изкривеното следствие породено от нея. Но на първо място двамата са жертва на нашето безхаберие.

Всъщност жертви сме и всички ние.