Лало Кирилов е депутат от ПГ на „БСП за България“. От novapress.bg го потърсихме да коментира икономическите мерки на правителството за справяне с кризата от пандемията
Г-н Кирилов, навременни и адекватни ли са икономическите и финансовите мерки на правителството в опит да се противопостави на ефекта от социалната изолация, заради пандемията?
Ще започна с управлението на финансите на държавата и дали има нужда от 10 милиарден дълг, както и дали моментът е подходящ. Не е. По-скоро моментът е закъснял. Министерски съвет и в частност, Министерството на финансите трябваше да предвидят ситуацията, след като в края на миналата година епидемията покоси Китай. Тогава пазарите бяха с почти нулеви лихви, даже определени държавни дългови инструменти бяха с отрицателни такива. Държавата можеше да емитира дълг с отрицателни или поне близки до нулата стойности като доходност. Мярката с дълга е предпазна и донякъде има резон. Приходите в икономиката спряха и в този момент и Министерството на финансите не може да каже какви ще са приходите от данъци в бюджета и от там размера на дефицита.
По отношение на мерките за компенсиране на изгубен доход на гражданите,
мисля, че министерствата на финансите и на икономиката, можеха да направят по-разумно действие, а именно да дадат по една минимална работна заплата на всеки, който е пуснат в неплатен отпуск, или не е могъл да отиде в Бюрото по труда, както и на някои самоосигуряващи се лица. Това беше предложено от парламентарната група на БСП. По отношение на последните, мисля, че трябва да се фиксира горна граница на приходите им, защото сред тези самоосигуряващи се лица влизат и архитекти, юристи, нотариуси и пр., т.е. хора с по-добри финансови възможности. В Англия бе наложена граница над която да не се отпуска помощ на онези, които са имали за миналата година приход от над 50 000 паунда. Преценили са, че те могат да се справят финансово в рамките на няколко месеца, докато трае пандемията, а парите от държавната помощ да се пренасочат към по-нуждаещи се групи и такива, върху които ефектът от пандемията ще е по-тежък. Сред тях са работещите в туристическия бранш, ресторантьори, хотелиери и др.
Свидетели сме опит на правителството за преразглеждане на икономическата и финансовата ни политика и желанието на държавата по-активно да участва в икономиката. Бързото преструктуриране на някои сектори, които се насочиха в шиене на маски и защитни облекла показа, че това не става без активна държавна помощ.
Каква политика очаквате от държавата, с която да минимизира икономическите загуби, заради пандемията?
Мисля, че Министерството на финансите трябва да преразгледа смисъла и участието на Сребърния фонд, който бе създаден още през 2007 година от правителството на Тройната коалиция. Припомням, че в него влизат средства от концесии и приватизация, както и част от държавния излишък, а ролята му е да е балансьор в една системна криза, като покрие част от плащанията в пенсионната система. Сега имаме такава криза. Освен това, мисля че е добре държавата да създаде инвестиционен фонд, който в настоящата икономическа и финансова ситуация да инвестира в български, или международни проекти, за да реализира печалба. Виждате, че в световен мащаб цените на активите падат. Пример за това са цените на имотите. Въпреки търговската ценова война в сферата на петрола, Саудитска Арабия инвестира 1 милиард долара държавни пари в активи в европейски енергийни компании. В края на март Русия и ОПЕК се разбраха да направят съкращения в производството на петрол и цените само за седмица са с долар за барел нагоре. От това Саудитска Арабия печели първо, като процент на влияние в петролния свят, и второ като доходност на инвестицията си. Днес страните с по-голяма парична свобода печатат валута, с цел големите компании да инвестират в преоценени, заради пандемията активи.
Най-потърпевш на този етап изглежда туристическият бранш. Трябва ли по-активно участие на държавата в помощ за бизнеса и заетите в сектора?
Предложих от парламентарната трибуна намаляване на лихвата по забавените данъчни задължения на бизнеса в сектора, който е бил коректен досега, да се намали поне с 5 процентни пункта. Това наистина ще намали приходите в бюджета, но размерът им за държавата не е толкова голям, че да има стресиращ ефект в годишно изражение. За сметка на това обаче бизнесът в сектора ще се облекчи, макар че с тази мярка държавата не налива допълнително пари, а спестява такива на бизнеса.
Наблюдаваме упрек, че държавата бави част от мерките за подкрепа.
В голяма част в упреците има основание. От друга страна не бива да забравяме, че сме във финансов борд. БНБ не може да управлява основния лихвен процент. Парите на страната се определят въз основа на брутните валутни резерви от натрупванията в икономиката. Имаме пари в обръщение и пари, които са във фискален резерв в размер на около 10 милиарда. При него, обаче има неснижаем лимит от близо половината. И тук идва големият проблем, че ако изхарчим парите от резерва, част от тях ще влязат във вътрешно обръщение под формата на потребление. От него държавата няма загуби. Но освен парите, които трябва да даде за вътрешното потребление са нужни и такива за разплащане с външни контрагенти. За тази цел тя трябва да купи валута от БНБ. Това ще намали валутните ни резерви. За съжаление това пък ще рефлектира до намаляване на парите в обръщение и по-ниска ликвидност в икономиката ни. Затова казвам, че в някаква степен е логично емитирането на нов дълг. Няма да е добър вариантът да се търси кредит от Международния валутен фонд, защото лихвата по дълговите ни облигации ще скочи спрямо страни от нашия калибър. Все пак кредитите трябва да се връщат после.
Създаде се впечатление за припряност в решението на премиера да влезем час по-скоро в чакалнята на Еврозоната…
Финансовата политика е консервативна по принцип. Всички резки движения, или непремерени послания могат да имат негативен ефект. Когато правителството заговори за влизане в чакалнята на Еврозоната, го направи без да даде необходимото разяснение. Освен това в промените на закона за БНБ между първо и второ четене бяха направени предложения „на тъмно“ в последния момент от управляващите. Тези действия са погрешни, защото създадоха усещане на несигурност и в хората и в бизнеса. Видяхме, че обществото не разбра, защо ни е нужно това. Имаше и много остри реакции. Логиката да сме в Еврозоната с днешна дата са, че можем да се финансираме по-евтино. Ще паднат и лихвите на частния и държавен дълг, т.е. ще има цялостни финансови облекчения. Влизането в Еврозоната ще ни даде повече свобода в паричната политика. Но е много важно то да не става на всяка цена. Предполагам, че престоят ни в чакалнята ще е по-кратък от другите страни, защото нейният смисъл е да се провери устойчивостта на валутите на страните, докато ние сме във валутен борд, който фиксира лева към еврото. Второ важно условие е да влезем в Еврозоната при същото съотношение на евро – лев.
По време на природни бедствия, или в случая на пандемия, обществото има по-големи очаквания към държавата. Но думата „държава“ беше натоварена с негативен смисъл през последните години. Ще успее ли правителството да го изчисти?
Това зависи от възможността му да прави добра и дългосрочна политика. Налице е сериозен тест за управляващите. Добрата държавна политика изисква и политическа зрялост. Предстои да видим резултатите.
