Легендарният Гочето пред Novapress.bg: Имах късмета да се родя след Втората световна война, но на 73 години се сблъсквам с психозата от този страшен вирус
Георги Василев – Гочето е човек, който със сигурност се е превърнал в любимец на тези футболни фенове, които са по-възрастни в момента и имат спомени от неговата кариера.
73-годишният треньор ветеран постига удивителни неща през кариерата си като наставник, след като печели титлата на България с три родни отбора – Етър, Левски и ЦСКА.
Освен това е финалист за Купата на Германия със скромния тим на Унион Берлин, като отборът играе финал през сезон 2000/2001 година, но го губи.
В момента той е със своето семейство в Арбанаси, където се е установил, и футболът му липсва много.
Легендата се съгласи да коментира пред Novapress.bg мнението си за наболелия проблем в момента, който е свързан с коронавирус.
Освен това си поговорихме малко и за футбол и той изрази своя оптимизъм, че скоро ще можем отново да ходим по стадионите и да се радваме на любимите си отбори.
„Да ви кажа честно винаги съм се радвал, че съм бил роден след Втората световна война, бил съм късметлия в това отношение, и не съм имал такива тежки преживявания през живота ми като войни например. Това определено е най-тежкото житейско нещо през което преминавам за моите 73 години. Моите родители и брат ми са били родени по време на войната и знаят какво е, но при мен не е така. Такова чудо до момента като този вирус не съм виждал. През много неща съм преминал. И шарки, и други вируси и грипове, но това е нещо ново дори и за по-опитен човек като мен“, заяви Генерала, както наричат Гочето, пред нашата медия.
„У дома съм си в Арбанаси и се пазим заедно с моето семейство. Спазваме правилата, които според мен са доста добри. Все още сме пощадени от тази зараза и се надявам нещата да останат така. Лошото е, че има една голяма психоза и хората ги е много страх от този вирус За първи път се сблъсквам с такава психоза и такъв страх сред хората.
„Въпреки това обаче в тези тежки времена е хубаво човек да бъде оптимист и да мисли за хубавото, което предстои. Аз си мисля, че колкото и сложна да е ситуацията тя ще се оправи рано или късно. Надявам се рано, разбира се“.
„Липсва ми много футболът. Надявам се първенствата не само у нас, а и по света да се подновят в скоро време. В момента обаче проблемът е много по-сериозен честно казано и той касае целия свят. Футболът идва на последно място. Ние футболните хора обаче го преживяваме по много тежък начин. Сигурен съм, че треньори, футболисти, други спортни хора също са като мен в момента. Нямат търпение отново футболът да започне. А и обикновеният запалянко, разбира се“.
„Относно възможността да не се доиграе първенството си мисля, че трябва да избегнем подобен сценарий. И то не за друго, а защото ще имаме едно петно в нашата история за незавършен шампионат. По-хубаво е по някакъв начин да се доиграе“.
„Със сигурност по един или друг начин кризата покрай коронавируса ще повлияе на футболните отбори. Може би някои от тях временно няма да могат да си позволят скъпи чужденци. Но не мисля, че една трагедия трябва да промени мисленето ни към българските футболисти. Нещата са много по-дълбоки и трябва да станат по естествен път“.
„Да, имам информация какво се случва в Германия, тъй като все пак изкарах доста години там. Там има много заболели, но и много възстановени. С германската дисциплина нещата са под контрол. Здравоопазването им е на много високо ниво също така, но ние също се справяме перфектно със ситуацията. Хората от оперативния щаб държат нещата под контрол. И хората, разбира се. Спазват правилата. Защото без хората няма нищо да стане в крайна сметка.
„Силно се надявам, че следващият път, когато се чуем, вече ще можем да си говорим повече за футбол и всичко това ще е минало“.
