Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени. Това съобщиха от института.
Първият сценарий допуска, че пикът на COVID-19 у нас настъпва в средата на май, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20 процента, като прогнозата е за спад на БВП от 2,4 процента и за леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.
Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок, а безработицата нараства до 6,9 на сто.
Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1,5 на сто спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2,5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21,7 процента от БВП.
Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли, с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60 процента. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4,3 на сто и за ускоряване на инфлацията до 4,2 на сто на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4,6 на сто и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.
Пазарът на труда ще изпита негативен шок, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10 процента от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9 процента, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет.
Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2,5 процента спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3,8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23 процента от БВП, според втория сценарий.
Освен трите сценария, експресният анализ оценява и предприетите досега мерки спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение. Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме.
Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки са около 2 на сто, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от института. И не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира вторият или третият сценарий.
Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, е мнението на икономистите от БАН.
