Президентската кампания вече започна, а на 25 октомври българските избиратели ще избират между 27 кандидат-президентски двойки. При балотаж вторият тур ще бъде на 1 ноември.
На пръв поглед броят на кандидатите създава усещане за изключително раздробяване. В политически план обаче изборът ще се концентрира около няколко основни линии – управляващи срещу опозиция, партийно срещу по-мажоритарно представителство и различни виждания за ролята на президента във вътрешната и външната политика.
Сред основните публично разпознаваеми кандидатури са Илияна Йотова – Кирил Вълчев, Андрей Гюров – Георги Кандев и Костадин Костадинов – Петър Волгин. Те ще се състезават за различни сегменти от електората, докато останалите кандидати могат да повлияят върху разпределението на гласовете.
Ниската активност може да промени сметките
Един от ключовите въпроси е избирателната активност. Социолозите Геновева Петрова и Първан Симеонов коментират пред БНТ очаквания за ниска активност, като Симеонов допуска тя да бъде дори исторически ниска.
Това има пряко политическо значение. При ниска активност твърдите партийни ядра обикновено придобиват по-голяма тежест, докато мобилизацията на колебаещите се избиратели може да се окаже решаваща за достигането до втори тур.
Затова последните седмици няма да бъдат просто битка за популярност. Те ще бъдат битка за мобилизация.
Най-голямата интрига е около балотажа
Президентският вот има една особеност – първият тур разпределя политическите сили, но вторият може да пренареди целия терен.
Ако никой кандидат не получи необходимото мнозинство, на балотаж ще се изправят двамата с най-силен резултат. Тогава вече няма да е достатъчна подкрепата на твърдия електорат. Ще трябва да се търсят гласове извън традиционните партийни граници.
Именно тук ще проличи кои кандидатури могат да привличат протестен, периферен и непартиен вот.
Липсата на кандидат на ГЕРБ също променя картината
Особено внимание заслужава решението на ГЕРБ да не издига собствен кандидат. Първан Симеонов го определя като решение, което поставя партията и Бойко Борисов в различна политическа ситуация.
Това означава, че част от традиционния десноцентристки вот ще трябва да направи собствен избор. Въпросът е дали той ще се консолидира около една кандидатура или ще се разпредели между няколко.
Отговорът ще има значение не само за президентския резултат, но и за отношенията между партиите след изборите.
Какъв президент търсят избирателите?
Данните от проучване, представено от БНР, показват търсене на профил на президент, който едновременно да бъде активен, да защитава националния интерес, да има международна тежест и да стои далеч от партийните зависимости.
Това поставя кандидатите пред сложна задача: да мобилизират собствените си привърженици, без да отблъскват по-широката периферия.
Решаващите дни тепърва предстоят
Президентската кампания навлиза в период, в който всяка грешка, силен дебат или неочакван политически ход може да промени динамиката.
При 27 кандидатури, очаквана ниска активност и възможен балотаж изборите трудно могат да бъдат разглеждани само като състезание между партийни структури. Те ще бъдат и тест за това кои политически послания могат да излязат извън твърдите електорални ядра.
До 25 октомври основната интрига ще остане една: кои две кандидатури ще успеят да превърнат разпознаваемостта си в реална мобилизация на гласоподавателите. Отговорът ще даде първият тур, а окончателното политическо пренареждане може да дойде на 1 ноември.