Евродепутатите представиха предложенията си за укрепване на устойчивостта на Европейския съюз срещу чуждестранна намеса, като определиха Русия като основната заплаха.
Чуждестранната намеса и дезинформацията представляват атака срещу самата същност на европейския проект, а основните жертви са гражданите, заявиха евродепутатите. Европейският парламент на 15-ти септември прие с 420 гласа „за“, 220 „против“ и 26 „въздържал се“ доклада за заключенията на Специалната комисия за Европейския щит за защита на демокрацията, съдържащ конкретни препоръки за по-добра защита на демократичните институции на Европейския съюз и укрепване на инструментите на Съюза, съобщи Европейският парламент.
Специалната комисия беше създадена през декември 2024 г. със задачата да анализира въздействието на все по-честите злонамерени действия, насочени срещу Европейския съюз, като чуждестранна намеса, манипулиране на информация, хибридни атаки и координирани кампании за дезинформация. В заключенията си комисията е установила, че съществуващият подход на Европейския съюз е фрагментиран и че държавите членки не могат сами ефективно да отстранят тези заплахи.
Евродепутатите подкрепят създаването на Европейски център за демократична устойчивост, който Европейската комисия е обявила в своята комуникация за Европейския щит за защита на демокрацията. Според тях той трябва да функционира като независим център за върхови постижения за противодействие на чуждестранната намеса, манипулирането на информация и дезинформацията, както и за координиране на националните действия. Всички държави членки трябва да бъдат задължени да участват в работата на центъра, а контролът върху него трябва да се осъществява от Европейския парламент.
В доклада са откроени честите хибридни атаки на Русия срещу критичната инфраструктура, като кибератаки, физически саботаж, палежи, шпионаж и заглушаване на сигнали. В тези действия участват също Беларус, Китай, Иран и Северна Корея, се посочва в документа.
Поради това евродепутатите настояват за разширяване на санкциите срещу разпространителите на дезинформация и срещу лица, които помагат за заобикаляне на съществуващите санкции. Те също така осъждат политически мотивираните руски черни списъци, в които са включени представители на институциите на Европейския съюз, журналисти и членове на Европейския парламент, като инструменти на хибридната война.
Докладът, наред с другото, посочва, че Сърбия „се е превърнала в ключов център за дезинформация и посредник за руски и, в по-малка степен, китайски операции за влияние“. Според решения на молдовски съдилища Сърбия и босненската Република Сръбска са били домакини на тренировъчен лагер за бойци, свързан с Русия, в който са били набирани и обучавани лица за създаване на масови безредици по време на изборите и референдума в Молдова.
В доклада се посочва още, че сръбската киберинфраструктура е била използвана за извършването на сложни атаки чрез метода spear-phishing. Те са включвали присвояване на самоличността на конференция по сигурността в Белград и са били насочени срещу представители и дипломати на Европейския съюз и НАТО, се припомня в документа.
В доклада се посочва още, че Сърбия се е превърнала в сигурно убежище за руски шпиони и олигарси, които следят представители на руската опозиция и търсят начини за заобикаляне на санкциите. В документа се посочва и че сръбски граждани, за които се твърди, че са свързани с Русия, са били арестувани във Франция и Германия за действия, мотивирани от омраза, включително вандализъм срещу еврейски обекти с цел насърчаване на етническа и религиозна нетърпимост. Тези констатации са включени в доклада на шведския евродепутат Томас Тобе.
Евродепутатите призовават Европейския съюз да намали зависимостта си в ключови сектори от елементи, намиращи се под чуждестранен контрол, по-специално от американски технологии и китайски компоненти. Сред предложенията е и балансирано прилагане на стратегията „купувай европейско“ при инвестициите в критична инфраструктура, както и ориентиране към по-надеждни партньори при снабдяването с критични суровини.
Евродепутатите също така настояват цифровите платформи да поемат отговорност и да допринасят повече за противодействието на ботовете, използвани за намеса в избори, както и за запазването на демократичния дискурс. В доклада се подчертава, че свободата на изразяване и свободата на информацията са права, които защитават хората, а не машините.
Евродепутатите предлагат изборната инфраструктура да бъде обявена за критична, за да бъде защитена целостта на изборите от нарастващите заплахи и да бъде предотвратено скритото финансиране и намесата. Те призовават също за въвеждане на принципа „знай кой е твоят дарител“ при политически дарения чрез криптовалути, за приемане на мерки срещу злонамерено фалшифицирано съдържание и фалшиви реклами, както и за по-голяма защита на жените кандидати.
Заедно със силно и независимо гражданско общество евродепутатите определят като важни укрепването на медийната грамотност и грамотността по отношение на изкуствения интелект. Те настояват за дългосрочно финансиране на свободата на медиите и разследващата журналистика, за защитни мерки срещу незаконния шпионски софтуер и за подкрепа на ангажираността на гражданското общество.
Евродепутатите подчертават, че за изграждането на демократична устойчивост е необходимо общество, което може да продължи да функционира при кризисни ситуации. Поради това те препоръчват редовното провеждане на мащабни учения за готовност, разработването на европейско приложение за ранно предупреждение и отбелязването на Европейския ден на готовността на 24 февруари — датата на годишнината от руската инвазия в Украйна, съобщава Европейският парламент в съобщението си.
По време на дебата докладчикът Томас Тобе заяви, че „целта на този доклад не е регулиране на политическото мислене“. „В доклада става дума за защита на нашата демокрация от операции за външно влияние. Руските ботове не представляват свобода на словото. Външната намеса не е свобода на словото. А манипулирането на нашите избори по никакъв начин не е свобода на словото“, заяви шведският евродепутат.

