Цените на петрола рязко се повишиха заради опасения от проблеми с доставките от Близкия изток, след като Саудитска Арабия затвори ключов петролопровод. Това допълнително засили инфлационния натиск преди очакваното тази седмица повишение на лихвените проценти от Федералния резерв на САЩ.
Очакванията за по-високи разходи по заемите в САЩ засилиха разпродажбите на технологични акции, започнали след призиви на ръководители на водещи компании в сферата на изкуствения интелект за забавяне на развитието на сектора заради опасения, че той може да представлява заплаха за човечеството.
И двата основни петролни контракта – които вече се търгуваха над 100 долара за барел – поскъпнаха в един момент с повече от 3% днес, след като Рияд затвори петролопровода „Изток-Запад“ вследствие на атаки с дронове на хутите, а търговски кораб беше ударен в Ормузкия проток.
Хутите затвърждават контрола си върху протока Баб ел-Мандеб – важен морски коридор, свързващ Европа и Азия, който се използва като алтернатива на Ормузкия проток, предаде АФП.
Средните цени на дизела в САЩ надхвърлиха 6 долара за галон на 11 септември за първи път, което представлява рязко поскъпване на ключово гориво за транспортния и селскостопанския сектор.
Междувременно Оман съобщи, че е отложил разговорите между Иран и държавите от Персийския залив за бъдещето на стратегическия воден път – жизненоважен маршрут за значителна част от морския транспорт на петрол в света.
Рязкото поскъпване на енергията е сред основните двигатели на глобалната инфлация, откакто в края на февруари САЩ и Израел започнаха войната си с Иран, оказвайки натиск върху централните банки да повишават лихвените проценти.
Сега вниманието е насочено към заседанието на Федералния резерв тази седмица, на което се очаква, че централната банка ще затегне паричната политика. Решението идва, след като данните от миналата седмица показаха, че инфлацията остава значително над целевото равнище от 2% на институцията.
„Пазарът на суапове оценява на 92% вероятността за повишение на лихвите на заседанието на Фед, като до края на годината се очаква кумулативно затягане с 50 базисни пункта“, заяви Крис Уестън от Pepperstone.
„От психологическа гледна точка цикълът на повишаване на лихвите от Фед рядко е благоприятен за рисковите активи, особено ако както номиналната, така и реалната доходност по американските държавни облигации достигат нови върхове, а на фондовите пазари продължават да се появяват продавачи при всяко покачване“, каза той.
Родриго Катрил от National Australia Bank добави, че решението да не бъдат повишени лихвите „би довело до рискове за доверието в институцията и при почти напълно отразено в цените повишение едно разочароващо задържане на лихвите може да предизвика разпродажба на държавни облигации“.
Очакванията за поредица от повишения на лихвите – Европейската централна банка повиши лихвите миналата седмица – оказаха натиск върху фондовите пазари, особено върху технологичните компании, които разчитат на дългово финансиране за огромните си инвестиции в изкуствен интелект.
Разпродажбите бяха допълнително засилени от призива на главния изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей на 12 септември компаниите в сферата на изкуствения интелект да „забавят темпото на развитие на най-новите технологии“ – или да координират забавяне на развитието на технологията, за да бъде постигнато по-добро разбиране на произтичащите от нея рискове.
Сред основните му опасения е т.нар. „рекурсивно самоусъвършенстване“ – процес, при който изкуственият интелект може сам да създава следващото поколение на собствената си технология.
„Ако бъде оставено без контрол, това може да изпревари способността ни да разбираме и контролираме тези системи и затова трябва да бъде разработвано изключително внимателно, ако изобщо трябва да бъде разработвано“, написа Амодей.
Основните му конкуренти – Сам Олтман от OpenAI и Илон Мъск от xAI – публично го подкрепиха, като Мъск заяви: „Дарио е прав“.
Коментарите дойдоха, след като изследовател подаде оставка от Anthropic заради опасения, че технологията може да излезе извън човешкия контрол.
Друг изследовател, който не е подал оставка, каза публично, че „наистина вярваме, че изкуственият интелект може да убие всички хора“ и че според него вероятността това да се случи е по-голяма от „10% през следващото десетилетие“.
Докато президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази несъгласие с тези твърдения, а председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън заяви, че „не е необходимо всички да изпадат в паника точно сега“, инвеститорите разпродаваха технологичните си акции.
Листваният в Токио технологичен инвестиционен гигант SoftBank се срина с над 12%, производителят на чипове Kioxia загуби повече от 7%, а Advantest – над 2%. Южнокорейските SK hynix и Samsung също отчетоха значителни спадове, както и тайванската TSMC.
Индексът Kospi в Сеул поведе спадовете на по-широките пазари, губейки над 3%, докато Токио, Шанхай, Тайпе, Уелингтън, Банкок и Джакарта също отбелязаха понижения. Повишения имаше в Хонконг, Сидни, Сингапур и Манила. Лондон започна търговията с ръст, докато Париж и Франкфурт отчетоха леки спадове.