Пътната безопасност отдавна не е просто административен въпрос, а един от най-болезнените обществени проблеми в България. Затова приемането от Министерския съвет на План за действие за ограничаване на риска от тежки пътнотранспортни произшествия и повишаване на безопасността на движението е важна стъпка, която обаче тепърва ще трябва да бъде доказана с резултати.
Документът предвижда над 31 мерки, институционална реформа, законодателни промени и по-широко използване на съществуващите технологични системи и камери. Министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев определи плана като „революционен“. Зад силното политическо определение обаче стои конкретно предизвикателство – дали този път реформата ще успее да промени реалната ситуация по българските пътища.
Край на разпокъсания контрол
Една от най-съществените промени е концентрацията на физическия контрол по пътищата в Министерството на вътрешните работи. Към МВР ще бъдат прехвърлени и функциите по пътния контрол, които досега са били изпълнявани от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както и част от дейностите, свързани с тол управлението.
Логиката е ясна – вместо контролът да бъде разпределен между различни институции, един орган да носи пряката отговорност за действията на пътя. Иван Демерджиев посочи, че досега контролът е бил разделен между три институции, което е затруднявало извършването на координирани проверки.
Предвидено е пътните екипи да извършват комплексни проверки, включително по отношение на нарушенията на Закона за движението по пътищата, техническата изправност и останалите изисквания, които досега са били предмет на контрол от различни ведомства.
Това е съществена промяна, защото ефективността на контрола зависи не само от броя на проверките, а и от това дали държавата може да реагира бързо, когато има конкретен риск.
От случайни проверки към контрол на база риск
Друг ключов елемент е т.нар. „дигитално ядро“ – информационен хъб, който ще събира и обработва в реално време данни от различни държавни системи.
На базата на тази информация ще бъдат създавани рискови профили на водачи и превозни средства. Идеята е данните за рисков автомобил или шофьор да достигат директно до таблетите на пътните полицаи, които да могат своевременно да предприемат проверка.
Тук се намира една от потенциално най-силните страни на реформата. Ако системата работи така, както е замислена, контролът може да стане по-целенасочен и превантивен, вместо да разчита основно на случайни спирания.
Камерите и техническите средства също трябва да бъдат използвани по-пълноценно. Системата ще може да сигнализира за рискови водачи, технически неизправни автомобили, неправилни маневри и агресивно поведение.
Това променя философията на контрола – държавата няма да чака непременно нарушението да прерасне в катастрофа, а ще се стреми да идентифицира риска предварително.
Технологиите няма да решат всичко
Тук обаче е необходима и известна предпазливост. Повече камери, сензори и данни сами по себе си не означават по-безопасни пътища.
Технологията има смисъл само ако информацията води до реално действие, а действието – до ефективна санкция или предотвратяване на инцидент. Именно затова предвидените електронни доказателствени записи и автоматизирането на издаването и връчването на електронни фишове са важна част от общия модел.
В противен случай съществува риск България просто да създаде още една голяма система, която събира огромни количества информация, без тя да бъде използвана достатъчно ефективно.
Инфраструктурата остава другият голям проблем
Реформата не може да бъде сведена единствено до контрола върху водачите. Състоянието на пътната инфраструктура също е ключов фактор за безопасността.
Затова анализът на транспортната мрежа и развитието на инфраструктурните проекти трябва да вървят паралелно с полицейския контрол. Опасните участъци, лошата пътна настилка, недостатъчната сигнализация, неправилната организация на движението и проблемите с осветлението не могат да бъдат компенсирани само с глоби.
Същото важи и за тежкотоварния транспорт. Акцентът върху техническата изправност на камионите, състоянието на гумите и използването на нови сензори е логична част от реформата, тъй като при тежките превозни средства последствията от техническа неизправност могат да бъдат особено сериозни.
Превенцията трябва да започва преди шофьорската книжка
Планът поставя акцент и върху подготовката на младите водачи. Предвижда се изграждането на специализирани полигони, на които шофьорите ще могат да се обучават в контролирана среда за реакции при аквапланинг и други опасни ситуации.
Това е важен елемент, защото безопасността не може да бъде изградена единствено чрез санкции. Добрият контрол трябва да върви заедно с подготовка и превенция.
Особено важно ще бъде тези обучения да не се превърнат просто във формално изискване, а действително да изграждат практически умения за реакция в критични ситуации.
Новата роля на Агенцията за пътна безопасност
Промяна се предвижда и за Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата. Вместо основният ѝ фокус да бъде координацията между институциите, тя трябва да се концентрира върху анализа и управлението на риска.
Тази промяна може да има смисъл, ако доведе до по-добро идентифициране на опасните участъци, рисковите групи и причините за катастрофите. За да бъде ефективна, обаче, агенцията ще има нужда от реални правомощия и достъп до необходимите данни.
Най-важният въпрос е кога ще се види резултатът
Според правителството реформата няма да изисква създаването на нова голяма администрация, а основно преразпределение на функции и ресурси. Предварителният правен анализ е идентифицирал осем закона и над 10 подзаконови нормативни акта, които трябва да бъдат променени.
Част от мерките ще започнат да се прилагат веднага, а цялостната реформа трябва да бъде реализирана до края на 2027 г.
Това означава, че предстои сложен етап – законодателните промени, прехвърлянето на функции, интегрирането на системите и изграждането на новия модел трябва да бъдат извършени без да се допусне административният процес да забави практическите действия.
Именно тук ще бъде и голямото изпитание пред властта.
Българското общество е чувало многократно обещания за промени в пътната безопасност. Проблемът през годините не е липсата на идеи, а последователното им изпълнение и реалният контрол.
Затова е важно да се отчете положителният факт, че най-накрая се предприемат конкретни действия по една от най-наболелите теми в държавата. Пътната безопасност засяга практически всеки български гражданин – като шофьор, пешеходец, родител, близък или просто участник в движението.
Време е статистиката да се промени
Най-същественият критерий за успеха на плана няма да бъде броят на новите структури, камерите, сензорите или заседанията на институциите, а реалното намаляване на жертвите по пътищата.
Българското общество е чувало многократно обещания за промени в пътната безопасност. Затова този път изпълнението ще бъде по-важно от политическите заявления. Реформата трябва да бъде дългосрочна, последователна и измерима, независимо кой управлява страната.
Ако новият модел успее да обедини информацията, да насочи контрола към рисковите водачи и превозни средства и да върви паралелно с подобрения в инфраструктурата, обучението и превенцията, тогава той може да има реален ефект.
До края на 2027 г. ще стане ясно дали заявената промяна ще остане административна реформа или ще се превърне в по-безопасна среда за всички участници в движението. Зад тази цел стоят не статистики и институционални отчети, а човешки животи.