Има ли най-после реален шанс за край на войната в Украйна? Последните дипломатически сигнали дават основание за предпазлив оптимизъм, но все още не и за прогноза, че мирът е непосредствено близо.
Американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър проведоха разговори последователно с Владимир Путин в Москва и Володимир Зеленски в Киев. След тях Зеленски заяви, че американската страна е представила „достойни идеи“ за мир, а сред възможните теми на бъдеща тристранна среща са зърнените доставки, енергийната инфраструктура и размяната на военнопленници. Той изрично посочи, че Украйна е готова на компромис по тези въпроси.
Това е важен сигнал, защото разговорът вече не е само за абстрактен „мир“, а за конкретни области, в които може да се търсят договорености.
Компромисите могат да бъдат първата стъпка
Зърното и енергетиката са особено подходящи за начало на преговорен процес. Те засягат не само Русия и Украйна, но и международната икономика и продоволствената сигурност.
Едно ограничено споразумение по тези теми би могло да има значение далеч отвъд самия сектор. То би показало, че Москва и Киев са способни да договарят и изпълняват конкретни ангажименти, въпреки продължаващите бойни действия.
Именно това липсваше в много от предишните дипломатически инициативи – превръщането на политическите декларации в проверими резултати.
Зеленски същевременно подчертава, че Киев вече е направил редица компромиси и очаква ответни стъпки от руското ръководство. Това показва, че готовността за преговори не означава готовност за едностранни отстъпки.
Най-трудното остава нерешено
Тук се намира и основната причина да не се говори още за пробив.
Русия и Украйна продължават да имат сериозни разминавания по ключовите параметри на бъдещото споразумение. Особено тежък остава въпросът за териториите в Донбас, както и този за гаранциите за сигурност на Украйна. Според Reuters именно съдбата на оставащите под украински контрол територии в Донбас е сред основните препятствия пред окончателно споразумение.
Следователно сегашният момент не трябва да бъде представян като „мир на една крачка“, а като възможно начало на нов преговорен етап.
Най-близо ли е мирът от началото на войната?
Тук оценката трябва да бъде нюансирана.
Да, има аргументи да се твърди, че това е един от най-сериозните дипломатически моменти от началото на войната. Причината е съчетанието от няколко фактора – активното посредничество на Вашингтон, директните разговори с Путин и Зеленски, обсъждането на конкретни направления за компромис и възможността за тристранна среща.
Но има и съществена уговорка: няма постигнато споразумение за прекратяване на огъня и няма пробив по най-трудните политически въпроси. Самият Зеленски говори за необходимост от конкретни резултати, което показва, че процесът все още е в търсене на практическа форма.
Затова би било пресилено да се каже, че мирът е бил толкова близо, колкото никога досега. По-точно е да се каже, че възможността за връщане към реални преговори изглежда по-сериозна.
Какво трябва да се случи, за да говорим за пробив?
Следващият тест е прост – дали дипломатическите контакти ще доведат до конкретно действие.
Ако бъде договорено ограничено прекратяване на атаките срещу енергийна инфраструктура, улеснени зърнени доставки или нови мащабни размени на военнопленници, това би било първият реален знак, че преговорите могат да произведат резултат.
Следващата стъпка би била среща на високо равнище между Русия, Украйна и САЩ. Именно такава възможност в момента се обсъжда, като Зеленски посочи Турция, ОАЕ, Швейцария или друга държава като потенциално място за домакин.
Светлина има, но краят още не се вижда ясно
Сегашната ситуация не е нито пробив, нито поредната формална дипломатическа среща без значение. Тя е шанс за пробив, който все още трябва да бъде доказан с действия.
Зеленски вече говори за компромиси в енергетиката и зърното. Вашингтон поддържа активен канал и с Москва, и с Киев. Обсъжда се и тристранна среща. Това са реални основания за умерен оптимизъм.
Но докато не се появи устойчиво прекратяване на огъня и не започнат да се сближават позициите по териториите и гаранциите за сигурност, войната остава далеч от окончателно решение.
Светлина в тунела има. Въпросът е дали това е светлината на изхода, или само първият сигнал, че тунелът най-после започва да има посока.