Ратко Младич остава една от най-спорните фигури от войните при разпадането на Югославия. За значителна част от сърбите той е генерал и защитник на босненските сърби. За бошняците и международното правосъдие е човек, осъден окончателно за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Погребението му в Белград на 7 септември 2026 г. отново показа колко дълбоко разделена остава паметта за войните от 90-те години.
От ЮНА до командването на босненските сърби
Младич е роден на 12 март 1943 г. в Божановичи, Босна. Избира военната кариера и постепенно се издига в редиците на Югославската народна армия.
През 1991 г. участва в конфликта в Хърватия, а през 1992 г., след началото на войната в Босна и Херцеговина, поема командването на Главния щаб на Армията на Република Сръбска.
За босненските сърби той се превръща в един от основните военни символи на войната. Именно от този период произтича и образът му на „защитник“ в част от сръбското общество.
Сараево и Сребреница
Името на Младич обаче е неразривно свързано и с някои от най-тежките престъпления по време на войната.
Армията на Република Сръбска под негово командване участва в обсадата на Сараево, продължила 43 месеца и довела до хиляди жертви.
Най-тежкият епизод е падането на Сребреница през юли 1995 г. След превземането на обявената от ООН за „сигурна зона“ територия са убити около 8000 босненски мюсюлмани, предимно мъже и момчета. Международният трибунал установява наказателната отговорност на Младич за геноцида в Сребреница.
Животът в нелегалност
През 1995 г. Международният наказателен трибунал за бивша Югославия повдига обвинения срещу Младич.
След войната той се укрива близо 16 години. Дълго време остава един от най-издирваните обвиняеми за военни престъпления в Европа.
На 26 май 2011 г. е арестуван в Сърбия и предаден на Хагския трибунал. Арестът е приветстван от международната общност и от сръбските власти като важна стъпка към справяне с наследството на войните.
Хага: доживотен затвор
През ноември 2017 г. Младич е осъден на доживотен затвор. Съдът го признава за виновен по 10 от 11 обвинения, сред които геноцид в Сребреница, преследване, изтребление, убийства, депортация, тероризиране на цивилното население и вземане на служители на ООН за заложници.
По едно от обвиненията за геноцид – за престъпления в шест общини през 1992 г. – той е оправдан.
През 2021 г. апелативният състав потвърждава доживотната присъда. Решението е окончателно.
Защо част от сърбите го възприемат като герой?
Образът на Младич в Сърбия не се изчерпва с решенията на Хагския трибунал.
За неговите поддръжници той е генералът, който е защитавал босненските сърби в период, когато Югославия се разпада, а регионът е потънал във война. Част от сръбското общество поставя неговата история в контекста на сръбските жертви и убеждението, че Западът е прилагал двойни стандарти към различните страни в югославските конфликти.
Така около Младич се изгражда митология – негови портрети се появяват по улици и трибуни, а националистически групи го определят като герой.
Но тази позиция далеч не е единодушна. Много сърби, граждански организации и опозиционни политици отхвърлят героизирането му и настояват страната да приеме отговорността за престъпленията от 90-те години.
Защо Европа го отхвърля?
За Европейския съюз въпросът е много по-малко спорен: Младич е окончателно осъден за геноцид и други тежки престъпления.
Затова публичното му героизиране предизвика остри реакции около погребението. Европейски представители предупредиха Сърбия, че почитането на осъден военнопрестъпник противоречи на европейските ценности и на усилията за помирение в региона. Европейският комисар по разширяването Марта Кос отмени планирано посещение в Сърбия заради случая.
От Босна и Херцеговина реакциите бяха още по-остри. За семействата на жертвите и оцелелите от Сребреница церемонията в Белград е възприемана не като обикновено погребение, а като прослава на човек, чиято отговорност за масовите убийства е установена от международен съд.
Погребението – сблъсък на две памети
Младич почина на 27 август 2026 г. в Хага, докато излежаваше доживотната си присъда. Той беше на 84 години. Тялото му беше върнато в Сърбия, а на 7 септември хиляди хора се събраха в Белград за опелото и погребението му.
Сред присъстващите бяха представители на сръбската власт, босненско-сръбският лидер Милорад Додик, ветерани и поддръжници на генерала. Сръбският патриарх Порфирий отслужи опелото и заяви, че името на Младич ще остане дълбоко вплетено в паметта и молитвите на значителна част от сръбския православен народ.
В същото време представители на САЩ и ЕС призоваха сръбските власти да не превръщат погребението в официална почит към осъден военнопрестъпник. Критиците на церемонията предупредиха, че подобни прояви затрудняват помирението и поставят под въпрос готовността на Сърбия да се изправи пред собственото си военно минало.
Младич след смъртта си
Именно това превръща погребението в политически и обществен тест за Сърбия.
За едните Младич остава генералът, защитавал сърбите в Босна. За другите той е символ на Сребреница и Сараево – и на едни от най-тежките престъпления, извършени в Европа след Втората световна война.
Смъртта му сложи край на живота на един от най-преследваните военни от югославските войни. Но не сложи край на спора за неговото наследство.
Ратко Младич вече е част от историята. Въпросът е как Балканите ще продължат да разказват тази история – като памет за войната или като урок за цената на омразата и безнаказаността.