Предупреждението на германския ген.-лейтенант Кристиан Фройдинг, че Русия може да възстанови военния си потенциал след края на войната в Украйна и да бъде способна да атакува държава от НАТО, отново поставя въпроса за един от най-сериозните рискове пред Европа: възможна пряка военна конфронтация между Русия и Алианса.
Това не означава, че война между Русия и НАТО е неизбежна или че непосредствено предстои такъв сценарий. Самият факт, че подобна възможност се разглежда публично от високопоставени представители на европейските държави, показва обаче колко силно войната в Украйна е променила оценката за сигурността на континента.
Защо краят на войната в Украйна не означава край на риска
Един от ключовите въпроси е какво ще последва след приключването на бойните действия в Украйна. Ако Русия получи възможност да възстанови и прегрупира силите си, част от европейските държави се опасяват, че това може да промени отново баланса на силите.
Именно затова опасенията за бъдещето не са свързани единствено с настоящата война. Те са свързани и с това дали след нейния край ще бъде създадена достатъчно стабилна среда за сигурност, която да намали вероятността от нов конфликт.
Най-опасният сценарий е пряк сблъсък
Войната в Украйна вече има сериозни последици за отношенията между Русия и западните държави. Въпреки това пряк сблъсък между Русия и НАТО би представлявал качествено различна опасност.
Подобен сценарий може да възникне не само при съзнателно решение за мащабна атака, но и вследствие на погрешна преценка, инцидент или постепенно ескалиране на ограничена криза. Именно затова всяко действие, което увеличава риска от неконтролирана ескалация, придобива особено значение.
Дали заплахата е непосредствена?
На този етап от направеното предупреждение не следва извод, че Европа е пред непосредствена война. По-скоро става дума за оценка на потенциален риск в средносрочен план.
Разликата е съществена. Предупреждението за възможен бъдещ конфликт не е прогноза, че той непременно ще се случи. То показва, че европейските държави разглеждат най-лошия възможен сценарий и се стремят да не бъдат изненадани от него.
Възпирането остава ключът към предотвратяването на конфликт
Парадоксът е, че колкото по-сериозен е рискът от потенциален конфликт, толкова по-важно става той да бъде предотвратен чрез възпиране и дипломатически механизми.
Ако една страна е убедена, че евентуална агресия ще доведе до неприемливо висока цена, вероятността да предприеме подобна стъпка може да бъде ограничена. Затова европейските предупреждения за подготовка за най-лошия сценарий трябва да се разглеждат и като част от опита за предотвратяване на самия сценарий.
Европа навлиза в период на по-висока несигурност
Основният извод е, че рискът от по-широк военен конфликт не може да бъде пренебрегван, но и няма основания всяко предупреждение да се тълкува като знак за неизбежна война.
Въпросът пред Европа вече не е само дали подобен конфликт е възможен, а доколко могат да бъдат ограничени факторите, които биха довели до него. Войната в Украйна показа колко бързо може да се промени средата за сигурност. А предупрежденията от Берлин са сигнал, че опасността от нова ескалация се разглежда като реален сценарий, който изисква внимание, но не и паника.