Думите на украинския президент Володимир Зеленски, че провеждането на избори по време на войната може да се превърне в „цунами“ и да разцепи страната, отново поставиха на дневен ред един от най-сложните въпроси пред Киев: възможно ли е да се проведат свободни и легитимни избори, докато Украйна продължава да воюва с Русия?
Повод за изказването на Зеленски стана призивът на бившия министър на отбраната Михайло Фьодоров за организиране на избори. Той настоява да бъде намерен законен, сигурен и реалистичен механизъм, чрез който украинците да могат да упражнят правото си на глас и преди края на войната.
Така темата вече не е просто политически спор. Тя се превръща в тест за това как една демократична държава може да запази нормалните си институции, когато самото ѝ съществуване е поставено под военна заплаха.
Законът е първата пречка
Има един факт, който е особено важен: при действащо военно положение в Украйна избори не могат да бъдат провеждани.
Това не е еднолично решение на Зеленски. Украинското законодателство забранява провеждането на избори по време на военно положение, а вотът е спрян именно заради този режим.
Следователно евентуални избори по време на войната биха изисквали първо промяна в правната рамка и създаване на гаранции, че изборният процес няма да бъде използван срещу сигурността на държавата.
Но може ли изобщо да има нормален вот?
Тук започва по-трудната част.
Украйна има милиони граждани, които са извън страната, голям брой вътрешно разселени хора, военнослужещи на фронта и територии, които са окупирани от Русия. В същото време руските ракетни и дронови атаки продължават.
Как ще гласуват войниците?
Как ще бъде гарантирана сигурността на избирателните секции?
Как ще гласуват украинците зад граница?
Как ще бъде осигурено равно участие на гражданите от различните части на страната?
Това са въпроси, които не могат да бъдат решени само с политическо решение.
Историята показва, че избори по време на война са възможни
Тук обаче трябва да се избегне и другата крайност – да се твърди, че избори по време на война са невъзможни по принцип.
Такива избори са провеждани. Най-известният пример е президентският вот в САЩ през 1864 г., когато Авраам Линкълн е преизбран по време на Гражданската война. Военнослужещи също участват в изборния процес.
Но има съществена разлика. Историческият пример не означава, че всяка държава може да организира избори при всякакви военни условия. В Украйна войната е срещу външен противник, част от територията е окупирана, а действащото военно положение изрично блокира изборния процес.
Съществува и обратният исторически модел. Великобритания например отлага общите си избори по време на Втората световна война, като следващият редовен вот е проведен през 1945 г.
Защо Зеленски се страхува от избори?
Аргументът на украинския президент не е само технически.
Според Зеленски предизборната кампания в сегашната ситуация може да превърне политическите различия в сериозен вътрешен конфликт. Той предупреждава, че Русия би могла да използва изборния процес за влияние и дестабилизация.
И тук има реален риск.
Една предизборна кампания в страна, която е под постоянни атаки, неизбежно ще бъде свързана с въпросите за войната, мобилизацията, отношенията със западните съюзници, корупцията и бъдещето на държавата.
Вместо да обедини обществото около обща цел, вотът може да задълбочи вече съществуващите разделения.
Но има и друг риск
Отлагането на изборите също не е без последствия.
Колкото по-дълго продължава войната, толкова по-силен може да става въпросът за политическата легитимност и за момента, в който украинците отново ще могат да избират своите представители.
Именно затова спорът между Зеленски и Фьодоров не трябва да бъде свеждан до „за“ или „против“ демокрацията.
И двамата поставят различни акценти върху един и същ проблем – как Украйна да запази демократичната си система, без да постави под риск самото си съществуване.
Най-разумният вариант
При настоящите условия провеждането на избори изглежда изключително трудно – и юридически, и практически.
Това обаче не означава, че подготовката за бъдещ вот трябва да бъде отлагана.
Украйна може още сега да започне работа по правилата за бъдещите избори – участието на военнослужещите, гласуването на гражданите зад граница, сигурността на секциите, регистрацията на избирателите и начина, по който ще участват гражданите от освободените територии.
Самият Зеленски допуска възможност за избори при наличие на международни гаранции за сигурността и условия за демократичен процес.
Изводът
Украйна има право и задължение да мисли за връщането към нормален демократичен живот. Но изборите не трябва да бъдат провеждани просто заради самия изборен календар.
Те трябва да бъдат свободни, сигурни, равнопоставени и легитимни.
Историята доказва, че демокрацията може да оцелее и по време на война. Но украинският случай е особено сложен.
Затова истинският въпрос днес не е „избори сега или след войната“, а:
„При какви условия украинците могат да гласуват така, че резултатът да бъде приет като легитимен от самото украинско общество и да не се превърне в още един фронт на войната?“
Именно отговорът на този въпрос ще покаже дали бъдещите избори ще бъдат инструмент за възстановяване на държавата или допълнителен източник на разделение.