Сърдечните проблеми на бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни никога не са били държавна тайна.
В продължение на 27 години, включително по време на двата му мандата като вицепрезидент, Чейни е наблюдаван от един и същ кардиолог. Докато е в Белия дом, се налага да му бъдат поставени стентове и дефибрилатор, както и да бъде лекуван за аритмия и кръвен съсирек в крака. След имплантирането на дефибрилатора през 2001 г. той дори често показва на посетителите в кабинета си в Западното крило мостра на устройството, предоставена от производителя.
Подобна откритост за здравословното състояние е по-скоро изключение сред американските политици. Президентът Гроувър Кливланд претърпява тайна операция от рак на борда на яхта, за да бъде запазена максимална дискретност. Франклин Делано Рузвелт крие от обществеността, че използва инвалидна количка. Преди кампанията за четвъртия си мандат той страда от тежка хипертония и застойна сърдечна недостатъчност, но американците са уверявани, че здравето му е „отлично във всяко отношение“.
Катастрофалното представяне на Джо Байдън на президентския дебат породи опасения, че Белият дом се е опитал да прикрие влошаването на състоянието му. Сенаторът Мич Макконъл също почти не разкри подробности за причините за отсъствието си от работа в продължение на седмици след хоспитализацията си това лято.
През юни президентът Доналд Тръмп навърши 80 години, а в края на настоящия си мандат ще бъде най-възрастният човек, заемал президентския пост в историята на Съединените щати. След медицинския му преглед през май лекарят на президента д-р Шон Барбабела заяви, че Тръмп „остава в отлично здраве“ и че неговият „натоварен ежедневен график, включващ множество срещи на високо равнище, публични ангажименти и редовна физическа активност, продължава да допринася за доброто му общо състояние“.
Уверенията на Белия дом обаче не разсейват всички въпроси. През последната година на моменти Тръмп видимо не изглежда в добро физическо състояние. Публично достъпните медицински данни не дават пълна представа, но президентът е постоянно пред камерите и някои физически признаци трудно могат да останат незабелязани.
По двете му ръце са се появявали големи синини, краката му са били подути, а при отделни публични прояви изглежда, че му е трудно да остане буден. Тръмп е преминал и през специализирани образни изследвания, без да бъде дадено подробно обяснение защо са били необходими.
Така американската общественост отново е поставена в положение да се пита дали президентът е в достатъчно добро здраве. Независимо от огромната власт, с която разполага държавният глава на САЩ, няма формално изискване той да удостоверява, че е физически и психически способен да изпълнява задълженията си.
Военнослужещи, агенти на Сикрет сървис, пилоти на пътнически самолети, шофьори на училищни автобуси и авиодиспечери периодично трябва да доказват, че здравословното им състояние позволява да вършат работата си. Практиката да се оповестяват резултатите от годишния медицински преглед на президента започва при администрацията на Ричард Никсън, но остава традиция, а не официално задължение. Историята показва, че предоставяната по този начин информация невинаги е достатъчно надеждна.
Това не означава, че всяка подробност за здравето на президента трябва да става публично достояние. Част от медицинската информация основателно може да бъде запазена в тайна, ако разкриването ѝ би могло да бъде използвано от противник.
Такъв случай възниква през 2007 г., когато дефибрилаторът на Дик Чейни е подменен. Тогава не е оповестена информация за нова безжична функция на устройството, тъй като тя е възприета като потенциална заплаха за сигурността на вицепрезидента. Впоследствие производителят се съгласява да деактивира тази възможност.
Двадесет и петата поправка на Конституцията на САЩ предлага възможно решение на по-широкия проблем с прозрачността. Тя позволява на Конгреса да създаде орган извън изпълнителната власт, който да оценява здравословното състояние на президента и способността му да изпълнява своите задължения.
През април тази година конгресменът Джейми Раскин внесе законопроект за създаването на подобна комисия. Такъв орган би могъл да получи правомощия да разглежда данните от редовните медицински прегледи на президента, както и резултатите от допълнителни изследвания при възникване на конкретни здравословни опасения.
Ако подобна комисия вече съществуваше, тя би могла да потърси отговор на редица въпроси за състоянието на Тръмп, които към момента остават неизяснени.
Последният доклад на д-р Барбабела посочва, че президентът е бил прегледан от 22 консултанти – необичайно голям брой специалисти дори при изключително подробна медицинска оценка. Не е ясно защо са били привлечени толкова много лекари и какви са били техните специалности.
Въпроси пораждат и ясно изразените синини, които често се виждат по ръцете на Тръмп. Белият дом ги обяснява с честото ръкуване и редовния прием на аспирин. Травмите от ръкуване обаче не изглеждат достатъчно убедително обяснение, включително за сходното оцветяване, наблюдавано и върху лявата ръка на президента. Не е изяснено и защо Тръмп приема доза аспирин, която е четири пъти по-висока от обичайно препоръчваната от лекарите.
Подуването на краката на президента миналото лято доведе до непланиран медицински преглед. Лекарят му определи състоянието като „хронична венозна недостатъчност“ – често срещан при по-възрастните хора проблем, причинен от неправилно функциониране на клапите във вените на краката. Обикновено той се развива постепенно в продължение на дълъг период.
Само няколко месеца по-рано обаче при обстойния медицински преглед на Тръмп д-р Барбабела не е отбелязал наличие на отоци по краката. Ако тогава действително не е имало подуване, последвалата му поява би могла да се разглежда като остро, а не хронично състояние. Острият оток на краката може да бъде значително по-сериозен симптом и да има различни причини, включително сърдечни и бъбречни заболявания. Несъответствието между двете медицински оценки остава без подробно обяснение.
Друг въпрос е свързан с моментите, в които президентът изглежда, че се затруднява да остане буден. Подобни признаци могат да бъдат свързани със състояние, което лекарите определят като прекомерна дневна сънливост. Това е забелязвано и по време на събития в Овалния кабинет, но не е коментирано в доклада след цялостния медицински преглед през май.
Тръмп отдавна е известен с навика си да стои буден до късно през нощта, но видимата сънливост изглежда сравнително ново явление. Съществуват различни възможни причини за подобни симптоми, част от които могат да доведат до сериозни усложнения, ако останат нелекувани. Не е известно дали медицинският екип на президента е установил причината и дали се предприема лечение.
През октомври Тръмп е преминал през специализирани образни изследвания на сърцето и коремната област във Военномедицинския център „Уолтър Рийд“. Лекарят му обяснява, че целта е била „ранно откриване на проблеми, потвърждаване на общото здравословно състояние и гарантиране на дългосрочната му жизненост и функционалност“.
Посочено е, че изследванията не са установили отклонения, но остава неизвестно дали конкретен симптом или медицински инцидент е станал причина за назначаването им.
Неяснота има и около медикаментите, които президентът приема. В предишни медицински доклади се посочва употребата на финастерид – лекарство, използвано за предотвратяване на косопад. Медикаментът липсва в доклада от последния преглед.
След запитване на „Вашингтон пост“ Белият дом заявява: „Настоящият доклад отразява всички лекарства, които към този момент са счетени за клинично значими за оповестяване.“
Самият въпрос дали Тръмп продължава да приема медикамент срещу косопад няма съществено значение. По-важното е дали има други предписани лекарства, които Белият дом е решил да не разкрива пред обществеността.
Когнитивното състояние на президента също е обект на внимание. Тръмп многократно е изтъквал доброто си представяне на когнитивни тестове. Тестът, който той описва – Монреалската когнитивна оценка – представлява кратък базов скрининг с прости задачи като рисуване на часовник и разпознаване на животни. Подобно изследване често се извършва при възникнали опасения от страна на пациента или негов близък.
Остава неясно защо Тръмп е преминавал теста многократно и дали са му правени по-задълбочени невропсихологични изследвания.
Може да се спори докъде се простира правото на обществото да получава лична медицинска информация за своя държавен глава. Бъкингамският дворец например не разкрива много подробности за онкологичното заболяване на крал Чарлз III и неговото лечение.
Съединените щати обаче не са монархия. В представителната демокрация гражданите трябва да могат да имат доверие както в здравословното състояние на своя президент, така и в способността му да ръководи страната. Въпросите около здравето на Тръмп показват защо прозрачността по тази тема не бива да зависи единствено от преценката на Белия дом./БГНЕС
Анализ на „Ню Йорк таймс“.