Войната между Русия и Украйна навлиза във фаза, в която границата между подкрепа за воюваща страна и пряко въвличане на трети държави става все по-трудна за определяне. Последното предупреждение на Москва към Великобритания показва именно този проблем. Само по себе си то не означава, че Русия подготвя удар срещу Великобритания, но повишава риска от опасна спирала на действия и ответни реакции.
Поводът са съобщения, че Украйна е използвала безпилотни летателни апарати, произведени от две британски компании, при операции срещу цели дълбоко на руска територия. Информацията беше съобщена от „Сънди таймс“, а руското посолство в Лондон реагира с остро предупреждение, че действията на Великобритания ще имат „последствия“.
Важно е да се направи разграничение: използването на оръжие, произведено във Великобритания, не означава автоматично, че британски военнослужещи са участвали непосредствено в конкретен удар. Именно степента на реалното участие на държавата производител е един от ключовите фактори при оценката на риска от по-нататъшна ескалация.
Какво се промени във войната
Украйна през последния период засили използването на далекобойни ракети и дронове срещу цели на руска територия. Това разширява географския обхват на бойните действия.
Целите включват военна промишленост, складове, енергийна инфраструктура и други обекти, които Киев разглежда като част от руската военна или логистична система. От руска страна също продължават мащабни въздушни удари срещу украински градове и инфраструктура.
Така се оформя модел, при който всяка страна се стреми да увеличи разстоянието, на което може да нанася удари. Това има стратегически ефект: колкото по-дълбоко се простират операциите, толкова повече обекти и населени места могат да бъдат засегнати и толкова по-голям става рискът от грешна преценка.
Най-опасният въпрос: кога подкрепата се превръща във въвличане?
Великобритания е сред държавите, които предоставят значителна военна помощ на Украйна. Това е публично известно и само по себе си не означава, че Великобритания е страна във войната в юридическия смисъл.
Проблемът възниква, когато Москва прецени, че дадена западна държава не просто доставя оръжия, а участва непосредствено в планирането, насочването или изпълнението на операции срещу Русия.
Тук се намира една от най-чувствителните линии на настоящия конфликт.
Дори когато конкретна операция е извършена от украински сили, руското ръководство може да възприеме предоставянето на технологии, разузнавателна информация, обучение или друга подкрепа като доказателство за по-дълбоко западно участие.
От своя страна западните държави разглеждат военната помощ като начин Украйна да се защити от руската агресия, без това автоматично да означава пряко участие на НАТО във войната.
Тази разлика в интерпретациите е съществена, защото именно погрешната оценка на намеренията на другата страна може да доведе до опасна ескалация.
Какви „последствия“ може да има?
Руското предупреждение към Лондон не трябва автоматично да се тълкува като заплаха за непосредствен военен удар срещу Великобритания. Думата „последствия“ може да включва широк спектър от действия.
Сред възможните форми на реакция са дипломатически мерки, експулсиране на дипломати, икономически и политически натиск, кибероперации, разузнавателна активност, действия срещу британски или съюзнически интереси извън пряката зона на конфликта и засилване на руските военни действия срещу Украйна.
Най-опасният сценарий би бил пряк сблъсък между руски и британски сили или между Русия и друга държава от НАТО.
Това би променило качествено конфликта.
Как НАТО променя риска
Великобритания е член на НАТО. Това означава, че евентуална атака срещу британски военни сили или територия може да придобие много по-широко значение.
Тук обаче трябва да се направи важно уточнение: член 5 на Северноатлантическия договор не представлява автоматичен механизъм, при който всяка атака срещу един член води до идентична военна реакция на всички останали. Съюзниците предприемат действията, които смятат за необходими, включително възможно използване на въоръжена сила.
Следователно директен сблъсък между Русия и Великобритания би поставил пред НАТО изключително сериозен политически и военен въпрос.
Именно затова всички страни имат интерес да не допускат подобна ситуация.
Най-реалната опасност не е непременно ядрена война
При обсъждането на конфликта често се прескача директно към най-крайния сценарий – ядрена война. Той съществува като стратегически риск, но не е единственият, нито непременно най-вероятният.
По-реалистичният риск е постепенно натрупване на ограничени ескалации.
Например:
дронов удар → ответна атака → по-голяма военна помощ → нови удари на по-голяма дълбочина → реакция срещу инфраструктура или интереси на държава от НАТО → ново ответно действие.
Подобна спирала може да възникне дори ако никоя от страните първоначално не желае пряк конфликт.
Ударите по руска територия променят психологическия ефект
Атаките срещу обекти дълбоко в Русия имат и друг ефект – войната става по-видима за руското население.
Споменатите удари по складове на „Уайлдберис“, както и пораженията по други обекти, показват, че географската дистанция вече не гарантира пълна защита на инфраструктурата далеч от фронтовата линия.
Това може да засили обществената подкрепа за по-твърд отговор от страна на Москва.
От украинска гледна точка далекобойните удари имат различна логика – те целят да намалят способността на Русия да произвежда, съхранява и транспортира военни ресурси.
Именно тук се сблъскват две стратегически цели: едната страна се стреми да намали военния потенциал на противника, а другата – да увеличи цената на тези действия.
Има ли риск от удар по Великобритания?
На този етап от предоставената информация няма основание да се твърди, че Русия подготвя непосредствен военен удар по британска територия.
Руското предупреждение обаче е сигнал, че Москва разглежда британската военна подкрепа като част от по-широкия конфликт и е готова да поставя политическа цена за нея.
Много по-вероятни са действия под прага на директната война – кибератаки, саботажни операции, разузнавателна активност, информационни кампании и натиск върху британски интереси.
Това са именно инструментите, при които е възможно да се упражнява натиск, без да се преминава към открит военен конфликт между Русия и НАТО.
Какво би било най-опасно за Европа?
Най-сериозният риск за Европа би възникнал при комбинация от три фактора:
- пряк сблъсък между руски и натовски военни сили;
- неправилна оценка на намеренията на противника;
- действия, при които страните започнат да приемат ограничената ескалация като неизбежна.
В такъв сценарий възможностите за дипломатическо отстъпление постепенно намаляват.
Освен военните последствия, Европа би могла да се сблъска с нови икономически сътресения, проблеми с енергийната сигурност, прекъсвания на критична инфраструктура, кибератаки и нови миграционни потоци.
А какъв е ядреният риск?
Русия и САЩ разполагат с най-големите ядрени арсенали в света, а Великобритания и Франция също са ядрени държави.
Това означава, че всяка пряка война между Русия и НАТО би имала потенциал да се превърне в най-сериозната военна криза в Европа след Втората световна война.
Но наличието на ядрен арсенал има и обратен ефект – именно огромната цена на подобен конфликт е една от причините държавите да избягват пряка война.
Затова най-разумната оценка е, че ядреният сценарий остава крайният риск, а не неизбежният резултат от сегашната ескалация.
Какво трябва да се следи оттук нататък?
Няколко признака биха показали реално повишаване на риска:
Първо, официално потвърждение за пряко участие на западни военнослужещи в операции срещу Русия.
Второ, руски военни действия срещу територия или военни сили на държава от НАТО.
Трето, тежък инцидент между руски и натовски самолети, кораби или други военни сили.
Четвърто, атаки срещу критична инфраструктура на държави от НАТО, при които бъде установена пряка руска отговорност.
Пето, промяна в ядрената позиция на някоя от основните ядрени сили и конкретни признаци за подготовка за използване на ядрени оръжия.
Тези събития биха били много по-съществен индикатор за опасна ескалация от поредната остра дипломатическа декларация.
Извод
Войната между Русия и Украйна може да ескалира, но това не означава, че пряк конфликт между Русия и НАТО е неизбежен.
Предупреждението на Москва към Лондон показва нарастващото значение на западната военна помощ и особено на оръжията, способни да достигат цели на голямо разстояние. Колкото по-далеч от фронта се извършват ударите и колкото по-тясна става технологичната и разузнавателната връзка между Украйна и нейните партньори, толкова по-голям е рискът Москва да възприеме определени операции като пряко западно участие.
Същевременно няма достатъчно основания от този конкретен случай да се заключи, че Русия и Великобритания се намират на прага на пряк военен конфликт.
Истинската опасност е в спиралата: действия, ответни действия и постепенно повишаване на залозите, при което една грешна преценка може да превърне ограничен инцидент в много по-голяма международна криза.
Затова най-важният въпрос вече не е само колко далеч могат да достигнат украинските дронове или колко силно може да отговори Русия. Въпросът е дали страните ще успеят да запазят границата между подкрепата за Украйна и прякото противопоставяне между Русия и НАТО. Именно тази граница е един от ключовите фактори за сигурността на Европа и света.