Новите информации за това, че Иран е проучвал възможности за удари по американски военни обекти в Южна и Югоизточна Европа, включително в България, са сериозен сигнал. Но между „Иран разглежда даден обект като възможна цел“ и „България е пред непосредствена опасност от удар“ има съществена разлика.
Защо България изобщо се появява в тези сценарии?
Причината е конкретна – авиобаза „Безмер“.
На 22 юли Народното събрание разреши временното разполагане на до осем американски самолета KC-135 и до 250 военнослужещи в базата за периода от 24 юли до 1 октомври. Самолетите са предназначени за въздушно дозареждане и логистична подкрепа на американските операции в Близкия изток.
Това превръща „Безмер“ в по-значим американски военен обект, отколкото беше преди настоящото разполагане. И точно тук се крие основният риск.
Иран вече официално протестира срещу решението на София. Иранският външен министър Абас Арагчи поиска България да преразгледа разрешението, а Техеран неколкократно предупреди държавите, които позволяват използването на тяхна територия за американски операции.
Но означава ли това, че „Безмер“ ще бъде атакуван?
Не. Поне към момента няма публични доказателства, че Иран е взел решение за атака срещу България.
И това е най-важното разграничение.
Публикацията на Financial Times говори за проучвани възможности и разработвани сценарии, а не за взето решение за удар. Освен това самото издание посочва ограниченията пред иранските възможности за използване на балистични ракети на големи разстояния.
Следователно рискът трябва да бъде оценяван като потенциален, а не непосредствен.
Къде е реалната опасност?
Според мен най-голямата опасност за България в момента не е сценарият с внезапен ракетен удар по „Безмер“.
По-сериозният риск е постепенното въвличане на България в конфликт, който географски е далеч от нашата територия.
Колкото по-дълго американските самолети остават в България и колкото по-активно се използват за подкрепа на операции в региона, толкова по-голяма е вероятността Иран да разглежда България не просто като неутрална европейска държава, а като част от инфраструктурата, подпомагаща американските действия.
Това не означава автоматично военен удар. Възможните реакции са много по-широки – кибератаки, разузнавателна активност, опити за саботаж, информационни операции или дипломатически натиск.
Тъкмо затова не бива да се подценява информацията от Financial Times, дори ако най-крайният сценарий изглежда малко вероятен.
Има и един важен фактор – НАТО
България е член на НАТО. Това едновременно увеличава риска от евентуални ответни действия срещу страната, но и представлява най-силният възпиращ фактор.
Атака срещу американски военнослужещи или американски военни активи на българска територия би имала съвсем различно значение от удар по американски обект в държава извън НАТО.
Затова евентуална атака срещу „Безмер“ би поставила Техеран пред огромен стратегически въпрос – дали е готов да предизвика много по-широка конфронтация с държави от Алианса.
Именно това прави подобен сценарий възможен, но едновременно с това много скъп и рисков за самия Иран.
Трябва ли българите да се притесняват?
На този етап – не от непосредствена опасност за населението.
Няма публични данни, които да показват, че България се намира пред непосредствена военна атака или че Иран е взел решение да нанася удари по българска територия.
Но би било грешка да се каже и че няма никакъв риск.
Рискът е повишен спрямо ситуацията отпреди разполагането на американските самолети в „Безмер“.
България вече е спомената в контекста на потенциални ирански ответни действия именно заради американското военно присъствие. Това е факт, който държавата трябва да вземе изключително сериозно.
Още повече че първите два американски самолета вече пристигнаха в „Безмер“, а разрешението позволява присъствието им до 1 октомври. Българските власти подчертават, че от българска територия няма да се извършват бойни действия и че самолетите изпълняват логистична, а не ударна функция.
Какъв е най-вероятният сценарий?
По мое мнение пряк ирански удар по България остава малко вероятният сценарий.
По-реалистичният сценарий е Техеран да продължи политическия и дипломатически натиск върху София, докато паралелно следи американската активност в „Безмер“.
Ако САЩ предприемат нова мащабна атака срещу Иран и България продължи да предоставя логистична подкрепа, рискът може да се увеличи.
Ако конфликтът бъде ограничен или бъде намерено дипломатическо решение, вероятността България да се превърне във военна цел остава ниска.
Затова настоящата ситуация не е причина за паника, но е причина за повишена бдителност.
Най-важният въпрос пред София е как да изпълни съюзническите си ангажименти към САЩ и НАТО, без България да бъде превърната в активен участник във войната с Иран.
Това е тънката граница, която българската държава трябва да пази през следващите седмици.
Защото към момента „Безмер“ е потенциална цел в иранските сценарии, но България не е непосредствено пред война. Разликата между двете е огромна – и именно тя трябва да бъде ясно разбирана.