Случаят с незаконното строителство в местността „Баба Алино“ във Варна навлиза в нов етап. След години на натрупване на строителство, административни решения и институционални спорове държавата и общината вече говорят не само за проверки и констативни актове, а за конкретни действия – прекратяване на водоснабдяването и електрозахранването на незаконните постройки и издаване на нови заповеди за тяхното премахване.

Регионалният министър Иван Шишков даде ясен знак, че този път институциите искат да стигнат до физическото премахване на сградите. По думите му се работи и за смяна на управлението на ВиК дружеството, за да бъде намерено техническо решение за прекъсване на водоснабдяването на незаконните имоти.

Това е важна промяна в подхода. Защото незаконното строителство не се премахва с констатации. То се премахва, когато институциите приложат закона докрай.

230 акта и един много по-голям въпрос

Особено сериозно звучи информацията за 230 акта за сгради, които нямат подробен устройствен план. Именно тук се намира един от най-съществените въпроси в целия казус – как незаконното или проблемно строителство е успяло да достигне до етап, при който собствениците могат да се позовават на административни документи и да защитават статута на сградите си.

Шишков директно посочи, че при липса на необходимия подробен устройствен план тези постройки не е трябвало да получават удостоверения за търпимост.

Ако това бъде потвърдено от компетентните органи и съдебните производства, проблемът вече не е само в самите незаконни сгради. Той се превръща във въпрос за начина, по който са работили институциите, които са допуснали съответните административни процедури.

И тук отговорността не може да бъде прехвърлена само върху строителите.

Има и неудобни въпроси към Благомир Коцев

Кметът на Варна Благомир Коцев в момента демонстрира активност по случая и представя конкретни числа – 22 констативни акта, 12 вече издадени заповеди за премахване и още 8 с предстоящи заповеди.

Това е положително, но не отменя един неудобен въпрос: защо проблемът е стигнал до този мащаб, преди общинската администрация да успее да го прекрати?

Самият регионален министър призова Коцев да оттегли и отмени допускането на ПУП. Това поставя кмета и общината в центъра на една от най-важните административни развръзки.

Не би било коректно цялата вина да бъде приписана на сегашното ръководство на Варна, защото казусът очевидно има предистория, която надхвърля един кметски мандат. Но също толкова некоректно би било настоящата общинска власт да бъде освободена от отговорност за решенията и действията, които са в нейните правомощия днес.

Коцев има възможност да покаже, че общината не просто реагира на натиска на държавата, а сама поставя ясна граница пред незаконното строителство.

Именно затова призивът на Шишков за оттегляне на допускането на ПУП е ключов. Ако общината смята, че документите и процедурите са незаконосъобразни или са били използвани за легитимиране на строителство, тя трябва да предприеме максимално ясни административни действия.

Токът и водата – технически проблем или институционален тест?

На пръв поглед прекъсването на електрозахранването и водоснабдяването изглежда като лесна мярка. На практика обаче казусът е по-сложен.

Общината още през 2025 г. е поискала прекъсване на електрозахранването при първите пет заповеди за спиране на строителството. ВиК-Варна и „ЕРП Север“ са отказали, тъй като основните връзки преминават през законно построена сграда и оттам се разклоняват към незаконните постройки.

Това означава, че едно механично спиране на електричеството или водата може да засегне и законен имот.

Точно тук държавата и общината трябва да покажат административен и технически капацитет. Не е достатъчно да се каже „спираме тока и водата“. Трябва да бъде намерено решение, което да прекъсне захранването на незаконните сгради, без да се нарушават правата на собствениците на законната постройка.

Именно затова обещанието на Шишков за „техническо решение“ е съществено.

Защо случаят е по-голям от 22 сгради

„Баба Алино“ не е просто поредният спор за няколко незаконни къщи.

Случаят показва как незаконното строителство може да се превърне в дългогодишен институционален проблем, когато различни администрации, контролни органи, оператори и собственици действат в различни посоки.

В един момент незаконната постройка вече не е просто строеж. Тя има електричество, вода, достъп, документи, собственици и инвестиции. След това всяко действие по премахването ѝ става многократно по-сложно.

И точно това е урокът от „Баба Алино“: най-скъпото незаконно строителство е това, което институциите са оставили да съществува достатъчно дълго.

Колкото повече време минава, толкова повече се увеличава рискът от съдебни спорове, претенции за обезщетения и политически конфликти.

Следващият тест е съдът

Шишков изрази надежда съдебната система да застане „на страната на гражданите“. По-точно обаче би било съдът да застане на страната на закона – независимо дали това ще е удобно за общината, държавата или собствениците на незаконните имоти.

Това е особено важно, защото заповедите за премахване могат да бъдат обжалвани. Всяка слабост в административната процедура може да доведе до ново забавяне.

Затова държавата и общината трябва да бъдат изключително внимателни. Ако незаконните сгради действително са изградени в нарушение на закона, институциите трябва да представят доказателства, да спазят процедурите и да издържат решенията си пред съда.

Коцев е изправен пред важен избор

За Благомир Коцев „Баба Алино“ е и политически тест.

Кметът може да остане в позицията на човек, който обяснява защо предишните институции не са успели да решат проблема. Или може да поеме категорична политическа отговорност за действията на настоящата администрация и да покаже, че при неговото управление незаконното строителство няма да бъде прикривано зад административни процедури.

Тук критиката към Коцев трябва да бъде умерена, но ясна: не може един кмет да носи цялата историческа вина за натрупан проблем, но не може и да се дистанцира от отговорността на общината за настоящите решения.

Ако действително има основания за отмяна на допускания ПУП, ако има издадени спорни удостоверения и ако незаконните постройки са били оставени да се развиват с години, общинската администрация трябва да даде пълен отговор как се е стигнало дотук.

Време е за резултат, а не за поредния институционален спор

22-те сгради, за които се очакват заповеди за премахване, са само част от по-голямата картина. Ако до месец всички те действително получат заповеди, това ще бъде важна административна стъпка.

Но истинският тест няма да бъде броят на издадените документи.

Тестът ще бъде дали незаконните сгради действително ще бъдат премахнати.

„Баба Алино“ вече има достатъчно констативни актове, проверки, заповеди, институционални позиции и политически декларации. Това, което липсва, е финалът – законът да бъде приложен на практика.

И ако държавата и общината успеят да намерят техническо решение за отделяне на незаконните обекти от законната инфраструктура, да издадат законосъобразни заповеди и да ги защитят пред съда, тогава случаят може да се превърне от символ на институционално бездействие в пример как един тежък проблем най-сетне може да бъде решен.

За Коцев това означава едно: времето на обясненията постепенно приключва. Започва времето на резултатите.