Войната между Русия и Украйна многократно прекрачи границите на двете държави и във въздуха. От началото на пълномащабната руска инвазия на 24 февруари 2022 г. военни дронове и техни останки са достигали територията на редица европейски страни, включително членки на НАТО.
Няма единен международен регистър, който да показва точния общ брой на падналите извън Русия и Украйна безпилотни летателни апарати. Причината е, че националните власти използват различна методология – някои отчитат отделни дронове, други инциденти, а трети случаи, при които са намерени само фрагменти.
Проверка на официалните съобщения и данните, разпространени от международни информационни агенции, показва, че сред засегнатите държави са Румъния, Полша, Молдова, Литва, Латвия, Естония, Финландия, България, Хърватия и Беларус.
Румъния отчита около 50 случая
Най-сериозно засегната сред държавите извън Русия и Украйна е Румъния, чиято граница преминава непосредствено до украинските дунавски пристанища, превърнали се многократно в цел на руски атаки.
Според румънското Министерство на националната отбрана от началото на пълномащабната война до 30 юни 2026 г. са регистрирани приблизително 50 случая, при които на територията на страната са открити дронове или части от тях.
Само през първата половина на 2026 г. такива находки са регистрирани в 14 случая. Румънските власти са отчели и 29 неразрешени навлизания на руски безпилотни летателни апарати във въздушното пространство на страната.
Останки са откривани на различни места, основно в районите край река Дунав и границата с Украйна. Сред тях са Плауру, Чаталкиой, Нюфъру, Периправа, Тулча, Галац и Ракелу.
Важно уточнение е, че официалните данни не означават непременно 50 отделни паднали дрона. Румънските власти говорят за около 50 случая с намерени цели апарати или техни фрагменти.
Полша – 19 дрона при една от най-мащабните въздушни тревоги
Един от най-сериозните инциденти за държава от НАТО беше регистриран в Полша през септември 2025 г.
В нощта на 9 срещу 10 септември полските власти отчетоха 19 дрона, навлезли във въздушното пространство на страната по време на мащабна руска атака срещу Украйна. Част от тях бяха свалени.
До следващия ден останките на 16 дрона вече бяха открити на полска територия. Впоследствие бяха намирани и други апарати, за които властите допускаха, че са свързани със същото нахлуване.
Сред местата, където бяха намерени дронове или техни останки, са райони около Вирики, Чоснувка, Олесно, Корше и Нове Място над Пилица.
Тук също трябва да се прави разграничение между броя на навлезлите във въздушното пространство дронове и броя на намерените впоследствие машини. Двете числа не трябва да бъдат събирани.
Молдова – руски дронове и бойни глави край населени места
Молдова също многократно се оказва на пътя на дронове, използвани във войната.
През февруари 2024 г. край Етулия, близо до украинската граница, бяха открити части от руски дрон „Шахед“. В останките беше намерена бойна част, съдържаща приблизително 50 килограма взривно вещество.
Само дни по-късно в същия район бяха намерени останки от друг безпилотен апарат, сходен с руския „Геран-2“.
Особено сериозен инцидент беше регистриран на 13 февруари 2025 г. Тогава молдовските власти съобщиха за четири руски дрона, паднали на територията на страната. Два от тях са експлодирали.
През юни 2026 г. на молдовска територия беше установен и украински дрон, паднал край Лопатна.
Така само от ясно идентифицираните и публично потвърдени случаи става дума за повече от шест отделни апарата.
Балтийските държави също попаднаха на пътя на дроновете
Литва, Латвия и Естония също регистрираха серия от инциденти.
През юли 2025 г. два дрона „Гербера“, от типа, използван от Русия срещу Украйна, навлязоха в Литва от Беларус и паднаха на нейна територия. Единият премина над Вилнюс и се разби във военния полигон край Гайжюнай. На него беше открито взривно вещество.
През март 2026 г. украински военен дрон, предназначен за удар по руска цел, се отклони от курса си и падна в езерото Лависас в Литва. През май беше открит и друг предполагаем украински военен дрон.
Латвия регистрира един от най-сериозните си случаи още през септември 2024 г., когато руски ударен дрон „Шахед“ навлезе през Беларус и се разби в община Резекне.
През март 2026 г. в Латвия падна и отклонил се украински военен дрон, а на 7 май още два украински апарата, летящи към цели в Русия, се разбиха на латвийска територия. Единият предизвика експлозия и пожар в петролна база край Резекне.
Естония също регистрира подобни инциденти през 2026 г. На 25 март украински дрон навлезе от Русия и се удари в комин на електроцентрала. В края на същия месец бяха открити нови останки, а през май друг украински дрон беше свален над страната от изтребител на НАТО.
Два дрона достигнаха Финландия
На 29 март 2026 г. два дрона паднаха в Източна Финландия.
Единият беше идентифициран като украински военен безпилотен апарат АН-196. При него беше открита неексплодирала бойна глава, която финландските власти обезвредиха.
Инцидентът показа колко далеч от непосредствената фронтова линия могат да достигнат отклонили се военни апарати.
Дрон достигна и България
България също попадна сред държавите, на чиято територия е достигнал военен дрон, свързан с конфликта.
На 8 август 2026 г. безпилотен апарат навлезе в България от Румъния и експлодира край Кардам. При инцидента няма жертви и щети по критична инфраструктура.
Според първоначалната оценка на българското Министерство на отбраната става дума за вероятен украински дрон-примамка от типа „Мая“.
Така към 10 август 2026 г. България има един публично потвърден случай на паднал и експлодирал военен дрон, пряко свързан с войната между Русия и Украйна.
Загреб беше ударен от военен дрон още през 2022 г.
Един от първите подобни инциденти извън Русия и Украйна стана само седмици след началото на пълномащабната война.
На 10 март 2022 г. съветски разузнавателен дрон Ту-141 „Стриж“ премина през въздушното пространство на Румъния и Унгария и се разби в хърватската столица Загреб, в близост до студентско общежитие.
Установено беше, че машината е дошла от района на Украйна. Не беше доказано окончателно обаче коя от воюващите страни я е управлявала, поради което не е коректно тя категорично да бъде определяна като руска или украинска.
Беларус също сваля отклонили се дронове
Беларус е другата държава, в която са регистрирани дронове, свързани с войната. Властите в Минск са съобщавали за свалени апарати, отклонили се при размяна на удари между Русия и Украйна.
Проблемът при Беларус е липсата на достатъчно подробна публична информация, която да позволява установяването на надежден общ брой.
Няма точен общ сбор за всички държави
Наличните официални данни показват, че войната с дронове отдавна не е ограничена само до въздушното пространство на Русия и Украйна.
Румъния, Полша, Молдова, Литва, Латвия, Естония, Финландия, България, Хърватия и Беларус са сред държавите, в които са документирани паднали или свалени военни дронове и открити техни останки.
Румъния е най-силно засегната по официално отчетени случаи – приблизително 50 с намерени дронове или фрагменти от тях до края на юни 2026 г.
Точен общ брой за Европа обаче не може да бъде посочен коректно. Причината е, че държавите отчитат инцидентите по различен начин, а намирането на няколко фрагмента не означава непременно наличието на няколко отделни дрона.
Сигурното заключение е друго – за повече от четири години война десетки военни безпилотни апарати са преминали границите на Русия и Украйна, а някои от тях са носели бойни глави и са падали в непосредствена близост до населени места и критична инфраструктура.