Когато липсват аргументи, започват скандалите. Когато липсва смирение, идват
камерите. А когато личните амбиции надделеят над църковното послушание,
първата жертва винаги е единството на Църквата.
Поредните атаки срещу Българския патриарх Даниил не изглеждат като търсене
на истината, а като опит да бъде дискредитиран духовният водач на
Българската православна църква. Вместо доказателства се хвърлят тежки
обвинения. Вместо църковен разговор се избира медийният шум. Вместо
уважение към институцията се създава обществено недоверие.
Всеки има право да не е съгласен с патриарха. Но никой няма право да превръща
личното си несъгласие в кампания срещу Църквата. Патриархът е символ на
единството на Българската православна църква. Когато срещу него се води
публична война, последствията не се понасят само от него – те се понасят от
всички православни християни.
Особено опасно е, когато в публичното пространство се отправят тежки
обвинения, без те да са доказани по надлежния ред. Подобен подход не
защитава истината – той подменя правосъдието с внушения.
Днес повече от всякога вярващите трябва да застанат зад институцията на
Българския патриарх. Не защото той е безгрешен – никой човек не е. А защото
уважението към църковния ред е условие за съхраняването на единството.
Не патриархът е проблемът – проблемът е войната срещу Църквата
