Депутатите обсъждат два законопроекта на извънредното заседание на парламентарната комисия по правни въпроси – за промени в Закона за държавния служител и общ законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс (ИК), .
Първо членовете на комисията обсъдиха законопроекта за промени в Закона за държавния служител, внесен от Божидар Божанов и група народни представители от ПГ на „Демократична България“, внесен на 4 юли 2026 г., както и законопроекта за промени в Закона за държавния служител, внесен от Министерски съвет (МС) на 22 юли 2026 г.
Божанов представи законопроекта на ДБ. В мотивите на законопроекта се посочва, че с него се предлага връщане на разпоредбите за централизирания етап на конкурси за държавни служители, приет през 2016 г. и отменен няколко години по-късно преди реалното му влизане в сила. Централизираният етап на конкурсите е добра международна практика, с която обективно се установяват базови умения на държавните служители, като по този начин се ограничават и политическите назначения на служители без необходимата компетентност.
Отменените разпоредби са развити с оглед на практическото реализиране на централизирания етап, като вместо той да бъде свързан с конкретна конкурсна процедура, се предвижда да бъде провеждан веднъж месечно, като резултатите от него да влизат в централизиран регистър на и държалите централизирания етап и да могат да се използват в предстоящи конкурс. За да бъде възможно реализирането на такъв подход, следва обявените конкурси да дават възможност на кандидатите да преминат през централизирания етап за съответния месец.
С преходна разпоредба се въвежда и задължение за преминаване на всички настоящи служители през централизирания етап на конкурса и освобождаване на тези, които не отговарят на базовите изисквания.
Въвежда се и срок за привеждане на административните услуги и дейността на административните органи в съответствие със Закона за електронното управление, в т.ч. отпадане на удостоверенията и замяната им със служебни справки.
Със законопроекта се създава и правна възможност за прилагане на т.нар. „споделени услуги“ за различни дейност в държавната администрация, така че централизирани звена да имат правото да изпълняват съответните функциите и за други администрации, в т.ч. по отношение на управление на човешките ресурси, информационни и комуникационни технологии, управление на собствеността, финансово-стопански дейности и др. В 12-месечен срок се предвижда извършване на функционални анализи и извършване на необходимите промени, чрез които да бъде намалена общата щатна численост на администрацията, без това да навреди на резултатите от работата. С оглед на недобри практики в някои административни органи, регулатори и органи на съдебната власт в последните години се предвижда горна граница на допълнителните възнаграждения за постигна и резултати. За органите, избирани изцяло или частично от Народното събрание, в т.ч. ВCC и ИВСС, ограничението е до 1 брутна месечна работна заплата. За държавните служители, в случай, че възнагражденията надвишават 20 на сто от годишното възнаграждение, следва да минат през одобрение от Съвета за административна реформа.
Законопроектът, внесен от МС, предвижда промени, свързани с осъществяването на мерки, произтичащи от международни ангажименти на България за промяна в законодателството в областта на превенцията и борбата с корупцията, както и мерки в областта на човешките ресурси във връзка с присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ заяви, че се създава определен риск от правна несигурност и административен произвол.
„Ще подкрепим с огромни резерви законопроекта в този му вид. За мен лично единствено законите по ПВУ са причината да го подкрепя“, каза Величков.
Рая Назарян заяви, че от ГЕРБ-СДС ще подкрепят и двата законопроекта. „Изработването на наредба от МС считам, че не е правилно. Изработването на въпросния подзаконов нормативен акт трябва да е работа на няколко институции“, добави тя и допълни, че има страшно много неясноти.
По думите ѝ се прибързва. Според нея законът ще бъде приет заради ПВУ, но след това ще започнат поправките в него. „Апелирам да се подходи сериозно и отговорно, за да може реформата да бъде изпълнена така, че когато започне да действа, тя да дава резултати“, каза още Назарян.
Законопроектът на Божанов не бе приет. Той получи подкрепата само на 7 от членовете на комисията, 8 гласуваха „против“, а трима „въздържал се“.
Законопроектът, внесен от МС, бе приет с 20 гласа „за“, нямаше „против“ и „въздържал се“.