Novapress продължава със здравната си рубрика, в която можете да намерите полезна информация за себе си и близките ви. Говорим само с лицензирани доктори и специалисти, на които спокойно можем да се доверим.
Част от интервютата на Novapress:
- Здравната рубрика на Novapress: Ендокринолог каза кои алкохолни напитки са най-опасни в летните жеги
- Здравната рубрика на Novapress: Тази доза алкохол се счита за смъртоносна
- Здравната рубрика на Novapress: Вижте списък с нетипични симптоми на депресия
- Здравната рубрика на Novapress: Лекар разсея популярен мит за диабета и теглото
- Здравната рубрика на Novapress: Диетолог разкри няколко тайни за здраво сърце
- Здравната рубрика на Novapress: Тези седем зеленчука са най-здравословни за Великия пост
- Здравната рубрика на Novapress: Педиатър разкри кога детето веднага трябва да отиде на лекар
- Здравната рубрика на Novapress: Ето защо и 8-часово спане не помага срещу махмурлука
- Здравната рубрика на Novapress: Тези навици предпазват от рак и инфаркт
- Здравната рубрика на Novapress: Ето грешките, които водят до лошо качество на съня
- Здравната рубрика на Novapress: Ето как да удължите живота си
- Здравната рубрика на Novapress: Ето ползите от картофеното пюре
- Здравната рубрика на Novapress: Зъболекар разкри причините за кариеса дори при добри грижи
- Здравната рубрика на Novapress: Ендокринолог идентифицира първите признаци на диабет
- Здравната рубрика на Novapress: Идват жеги, ето какво трябва да правите
- Здравната рубрика на Novapress: Разкрит е най-вредният навик преди лягане
Невролог Ирина Иванова говори специално за Здравната рубрика на Novapress. Докторът назова всекидневни грешки, които увреждат мозъка. Ето какво каза тя:
Деменцията не се развива внезапно. Рискът от когнитивен спад се натрупва в продължение на десетилетия, като голяма роля играят ежедневните ни навици. Много от тях изглеждат напълно безобидни, но с времето могат да окажат сериозно влияние върху паметта, концентрацията и здравето на мозъка.
Една от най-разпространените вредни практики е непрекъснатото скролване в телефона – особено по време на хранене или непосредствено преди сън. Постоянният поток от кратка и разпокъсана информация претоварва мозъка и го принуждава да работи в режим на повърхностна обработка. Така се затруднява формирането на стабилни невронни връзки, а способността за запаметяване постепенно отслабва.
Не по-малко неблагоприятна е социалната изолация. Мозъкът се нуждае от редовни интелектуални предизвикателства – разговори с близки, обсъждане на книги, решаване на логически задачи или настолни игри. Подобни активности изграждат т.нар. когнитивен резерв, който помага на мозъка по-добре да се справя с възрастовите промени и намалява риска от развитие на деменция.
Качественият сън също е от решаващо значение. Хроничното недоспиване, особено когато продължителността на съня е под шест часа, е свързано с по-висок риск от когнитивни нарушения. По време на дълбокия сън се активира глимфатичната система – естественият механизъм, чрез който мозъкът се освобождава от натрупаните токсични вещества, включително бета-амилоидния белтък, който е един от основните маркери на болестта на Алцхаймер. Затова е важно сънят да бъде не само достатъчно дълъг, но и качествен.
Често подценяван рисков фактор е и влошаването на слуха. Когато човек не чува добре, мозъкът изразходва значителна част от ресурсите си, за да разпознава звуците и речта. Това намалява капацитета му за обработка и съхраняване на нова информация, което с времето може да ускори когнитивния спад.
Не по-малко важен е и начинът на хранене. Научните данни показват, че не отделните храни, а цялостният хранителен режим определя здравето на мозъка. Меню, богато на подсладени напитки, сладкарски изделия, тестени продукти от бяло брашно, бърза храна, колбаси и други силно преработени месни продукти, както и прекомерната употреба на алкохол, се свързва с по-лоши когнитивни функции.
Подобен хранителен режим съдържа големи количества захар, сол, наситени и трансмазнини, но е беден на фибри, витамини, минерали и омега-3 мастни киселини. В резултат мозъкът получава по-малко от необходимите вещества за нормалното функциониране на нервните клетки, а защитата му срещу възпалителни процеси и съдови увреждания отслабва.
Излишъкът от захар и бързи въглехидрати не уврежда паметта директно, но честите колебания в нивата на кръвната захар и инсулина повишават риска от хронично възпаление, наднормено тегло и метаболитни нарушения. С течение на времето това влошава състоянието на кръвоносните съдове, включително тези, които снабдяват мозъка с кислород и хранителни вещества. Последиците могат да бъдат понижена концентрация, забавено мислене и затруднения при усвояването и запомнянето на нова информация.
Добрата новина е, че много от рисковите фактори за деменция могат да бъдат контролирани. Ограничаването на времето пред екрана, редовната социална активност, пълноценният сън, навременното лечение на слуховите нарушения и балансираното хранене са сред най-ефективните стъпки за запазване на мозъчното здраве и когнитивните способности с напредването на възрастта.