Поредицата тежки катастрофи по българските пътища отново поставя въпроса дали инфраструктурата прави достатъчно, за да ограничи последиците от човешките грешки. Докато общественият дебат често се концентрира върху превишената скорост, алкохола или състоянието на настилката, все повече експерти обръщат внимание на един по-малко обсъждан фактор – разделителните съоръжения между платната.
Бетонните разделителни бариери, известни още като „бетонни мантинели“, отдавна са стандарт по магистралите в редица европейски държави и в Северна Америка. Основното им предимство е, че практически елиминират възможността автомобил да навлезе в насрещното движение – един от най-смъртоносните видове катастрофи.
Най-опасните катастрофи са челните удари
Статистиката в Европа показва, че челните сблъсъци, макар и не най-честите, са сред тези с най-висока смъртност. При скорости от 90–140 км/ч последствията често са фатални.
Именно тук бетонните бариери имат най-голям ефект – те не позволяват автомобилът да премине в насрещното платно.
Защо България изостава
У нас все още голяма част от първокласните пътища, скоростните отсечки и дори някои участъци от магистралите разчитат на метални предпазни огради или изобщо нямат физическо разделение.
При тежък удар металните мантинели могат да бъдат преодолени, особено от тежки автомобили или при висока скорост.
Но бетонът не е универсално решение
Тук обаче трябва да се направи важно уточнение.
Бетонните бариери не са подходящи навсякъде.
Европейските стандарти предвиждат изборът на ограничителна система да зависи от:
- категорията на пътя;
- разрешената скорост;
- интензивността на трафика;
- ширината на разделителната ивица;
- риска от навлизане в насрещното движение.
В градска среда, по тесни второкласни пътища или на места, където е необходима по-голяма зона за безопасност, металните системи или други решения могат да бъдат по-подходящи.
По-важният въпрос е приоритетът
Вместо да се говори за поставяне на бетонни бариери „навсякъде“, по-реалистичната цел е държавата да изготви национална програма за обезопасяване на най-рисковите участъци.
Това включва:
- разделяне на насрещните платна по всички автомагистрали;
- изграждане на бетонни разделители по скоростните пътища с интензивен трафик;
- анализ на участъците с най-много челни катастрофи;
- прилагане на европейските стандарти при избора на предпазни системи.
Инвестиция, която спасява животи
Изграждането на бетонни разделители струва значително по-малко от икономическата цена на тежките катастрофи – човешки живот, лечение, инвалидизация, съдебни производства и материални щети.
Пътната безопасност не може да разчита единствено на дисциплината на шофьорите. Добрата инфраструктура е създадена именно за да компенсира неизбежните човешки грешки.
Заключение
България има нужда от по-решителна политика за пътна безопасност. Бетонните разделителни бариери могат да бъдат важна част от тази политика на местата, където експертните оценки показват, че те ще намалят риска от тежки челни сблъсъци. Вместо универсално решение, приоритет следва да бъде научно обоснованото обезопасяване на най-опасните пътни участъци – подход, който съчетава инженерни стандарти, анализ на риска и ефективно използване на публичните средства.