Проектите за трите големи държавни бюджета за 2026 година – на Централния бюджет, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) – в сряда официално влизат за разглеждане в ресорните парламентарни комисии. След седмици на политически консултации и спорове, народните представители започват работа по финансовата рамка.
Очаква се основният дебат да бъде около заложения дефицит от 5,7% от БВП – рекордно високо ниво за последните 12 години, което поставя сериозни въпроси пред фискалната стабилност на държавата.
За разлика от предходни години, разчетите за 2026 г. ясно отразяват прехода към по-тясна интеграция в европейското финансово пространство. Основните пера в трите проектозакона са разпределени по следния начин:
За да се компенсира огромният разходен натиск и да се свие дефицитът в следващите години, правителството залага няколко непопулярни, но ключови мерки, сред които край на „безплатните“ осигуровки за чиновници, като държавните служители ще започнат поетапно да плащат лични осигурителни вноски. От 1 август 2026 г. съотношението между работодател (държавата) и служител ще бъде 80:20, а целта е до 2027 г. да достигне стандартното за частния сектор съотношение 60:40.
Вдигане на осигурителните прагове:
Максималният осигурителен доход се покачва на 2300 евро, а минималният за самоосигуряващите се лица става 620,20 евро.
Предвижда се поскъпване на винетките с 30%, по-висок акциз върху тютюневите изделия и въвеждането на нов данък върху хазартната дейност.
Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се увеличава от 322,37 евро на 347,51 евро. За новоотпуснатите пенсии след 1 юли обаче се предвижда отпадане на т.нар. „ковид добавка“.
Въз основа на тези допускания се очаква държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро през 2026 г., което представлява около 30,1% от брутния вътрешен продукт на страната.
Приемането на този бюджет се превърна в една от най-сложните политически и икономически задачи в новата ни история. Финалният му вариант се разглежда едва сега, през лятото на 2026 г., поради поредица от спънки.
Първите чернови на Бюджет 2026 бяха внесени в края на 2025 г. Тогавашният проект обаче срещна категоричен отпор в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Работодателските организации и синдикатите отказаха да подкрепят параметрите, определяйки заложените капиталови разходи като „нереалистични“, а вдигането на данъците и осигуровките – като директен удар по конкурентоспособността на бизнеса. Това принуди кабинета да оттегли проектозакона и да започне пренаписването му от нулата.
През първата половина на 2026 г. страната премина през поредна вълна от политически трусове, която наложи създаването на Временна комисия по бюджет и финанси през май 2026 г. Докато се сформира стабилно мнозинство, държавата функционираше чрез удължаване на старите разходни лимити. Това забави редовната бюджетна процедура с повече от половин година.
Бюджет 2026 е исторически, тъй като е първият, изчислен и структуриран изцяло в евро. Пренастройването на макроикономическите модели, софтуерните системи на Министерството на финансите и съобразяването с Маастрихтските критерии (които изискват дефицит под 3%) се оказаха огромно предизвикателство. Тъй като настоящият дефицит от 5,7% надхвърля тези граници, кабинетът беше принуден да балансира между социалните искания на партиите в коалицията и строгите европейски фискални правила.I