Има случаи, в които общественият интерес не изисква бързи присъди, а търпение към фактите. Именно такъв е казусът с проверките на пътуванията на Десислава Атанасова и Делян Пеевски.
В подобни ситуации най-големият риск е институционалната проверка да бъде превърната в политическо противопоставяне. Това не помага нито на проверяващите, нито на проверяваните, още по-малко на обществото. Единственото, което има значение, е дали фактите ще бъдат установени по безспорен начин.
Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев избра да не обявява окончателни изводи, а да заяви, че ще бъдат проверени всички обстоятелства – включително чрез международен обмен на информация. Това е правилният институционален подход. Когато има съмнения за несъответствия в данните или в начина, по който са използвани официални документи, държавата е длъжна да провери всичко, без значение кои са засегнатите лица.
Особено важно е и друго – проверката да бъде защитена от всякакъв външен натиск. Всеки интерес към самоличността на служителите, които работят по подобни случаи, неизбежно поражда въпроси дали върху тях няма да бъде оказано влияние. В една демократична държава разследващите трябва да бъдат оставени спокойно да си свършат работата, а политическите оценки да останат за момента, в който доказателствата вече са събрани.
Доверието в институциите не се печели с пресконференции, а с прозрачност и последователност. Ако проверката покаже, че няма нарушения, това трябва да бъде заявено със същата категоричност, с която са били обявени съмненията. Ако обаче бъдат установени нарушения, законът следва да бъде приложен без оглед на политически статус, обществено влияние или заемана длъжност.
Българското общество отдавна очаква именно това – не шумни политически сблъсъци, а еднакви правила за всички. В крайна сметка силата на държавата не се измерва с гръмките изказвания, а със способността ѝ спокойно, професионално и безпристрастно да установява истината.