Първите седмици на всяко ново управление са време на символи. Особено когато начело застава политик, който години наред е бил в позицията на коректив на властта, а не на неин пряк носител. Именно затова първият месец на кабинета „Радев“ е интересен не толкова с конкретните решения, колкото с промяната в политическата логика, която той носи.
В продължение на години Румен Радев изграждаше публичния си образ като критик на управленските дефицити, на задкулисието и на институционалната безотговорност. След 8 май обаче ролите се смениха. От човек, който поставя въпроси, той се превърна в човек, който трябва да дава отговори. Това е преход, който българската политика рядко прощава.
Засега управлението изглежда концентрирано върху овладяването на държавния апарат. Смяната на кадри в администрацията и стремежът към по-голям контрол върху институциите са естествена реакция на всяка нова власт. Въпросът е дали тази енергия ще остане затворена в рамките на кадровата политика или ще се превърне в реални реформи. Българският политически опит показва, че именно тук много правителства започват да губят обществената подкрепа – когато обещаната промяна се свежда единствено до подмяна на хората, а не на правилата.
Другата особеност на кабинета е високото ниво на обществени очаквания. Те не произтичат само от изборния резултат. Те произтичат и от натрупания през годините образ на Радев като политик, който обещава различен модел на управление. Това създава своеобразен кредит на доверие, но и значително по-висока летва. Избирателите няма да оценяват кабинета по това дали е назначил свои хора, а по това дали са се променили доходите, инвестиционната среда, качеството на администрацията и усещането за справедливост.
Именно тук се крие основният риск пред новото управление. Политическата реторика и реалното управление се подчиняват на различни закони. В опозиция или в президентството е достатъчно да посочиш проблема. В изпълнителната власт трябва да намериш решение, да осигуриш финансиране, да убедиш парламента и да понесеш последствията от собствените си решения. Първият месец показа, че кабинетът е наясно с този преход, но все още не е показал дали може да го управлява успешно.
Затова и най-точната оценка днес е умерената. Управлението все още не може да бъде определено нито като успех, нито като провал. То се намира в етапа на институционално установяване и политическо позициониране. Истинските критерии ще дойдат през следващите месеци – с бюджета, с икономическите показатели, с инвестициите, с отношението към бизнеса и с резултатите в секторите, които пряко засягат живота на гражданите.
Първият месец на кабинета „Радев“ не даде окончателни отговори. Но постави началото на най-важния тест пред всяка нова власт – дали може да превърне общественото доверие в управленски резултат. В българската политика именно това винаги е най-трудната задача.