Случаят с местността „Баба Алино“ край Варна се превърна в един от най-мащабните скандали, свързани с незаконно строителство в България през последните години. Данните до момента сочат, че върху терен в защитена зона са изградени десетки сгради без валидни строителни разрешения, като според официалните проверки броят им достига 104.
Разследванията и институционалните проверки очертават сложна картина, в която участват местната администрация, районни структури, кадастрални служби, строителен контрол и държавни институции. Според публично оповестените данни са били издавани удостоверения за търпимост, впоследствие са извършвани сделки с имоти, отпускани са банкови кредити, а обектите са били присъединени към електро- и ВиК мрежите, въпреки липсата на законно строителство.
Хронологията на казуса
По информация, представена от кмета на Варна Благомир Коцев, ключова роля в началния етап играят удостоверения за търпимост, издадени през 2023 г. за част от постройките. Според него именно чрез тези документи е създадена възможност за последващо разширяване на строителството, което след това придобива значителни мащаби.
От своя страна регионалният министър Иван Шишков заяви, че сигналите за строителството са постъпвали още от 2024 г., но не е последвала достатъчно бърза реакция от страна на общинската администрация. По думите му законът не допуска процедури по устройствено планиране при вече установено незаконно строителство.
Спорът за политическата отговорност
Казусът прерасна и в политически сблъсък между настоящото и предишното управление на града.
Бившият кмет на Варна Иван Портних твърди, че мащабното строителство е достигнало своя пик между 2024 и 2026 г., след края на неговия мандат. Според него администрацията на Коцев не само не е спряла процесите навреме, но е допуснала действия, които биха могли да създадат предпоставки за последващо устройствено уреждане на територията.
От своя страна Коцев отхвърля тези обвинения и твърди, че схемата е започнала още преди местните избори през 2023 г., като посочва издадени тогава удостоверения за търпимост и действия на районната администрация. Той настоява, че отговорността трябва да бъде търсена по цялата институционална верига, включително сред държавни органи и контролни служби.
Въпросите без отговор
Най-сериозният проблем остава не само кой е строил, а как подобен мащабен комплекс е функционирал години наред без ефективна намеса.
Остават открити въпроси как са били вписвани имоти в кадастъра, как са били изповядвани сделки, как са отпускани ипотечни кредити и защо множество институции не са прекъснали процеса в ранен етап. Именно тези обстоятелства пораждат съмнения, че случаят не е резултат единствено от действията на инвеститорите, а от поредица административни пропуски и институционална пасивност.
Извод
Фактите, известни до момента, показват, че строителството в „Баба Алино“ е било възможно заради продължително натрупване на административни решения, пропуски и липса на навременен контрол. Разследванията тепърва трябва да установят персоналната отговорност на всички замесени страни.
Без да съществуват доказателства за пряко участие на кмета Благомир Коцев в самото строителство, публично известните данни поставят въпроса дали общинската администрация е реагирала достатъчно решително и своевременно на сигналите за незаконните обекти. Именно този въпрос вероятно ще бъде сред основните теми както в институционалните проверки, така и в предстоящия политически дебат около най-големия строителен скандал край Варна от години.