В Украйна внимателно следят все по-честите сигнали от европейски лидери, че ЕС трябва да поеме по-активна роля в преговорите с Русия за края на войната. Повод за нови реакции стана изказването на българския премиер Румен Радев, който заяви в Париж, че Европа трябва не само да участва, но и да води евентуалните мирни преговори с Москва.
Думите му идват в момент, когато в Европа все по-открито се обсъжда възможността за директен диалог с Кремъл. Според Радев ЕС се нуждае от „реална промяна“ в подхода си към войната и дипломатическия процес, който според него е изпаднал в застой.
В украинските среди подобни изказвания често се възприемат като сигнал, че част от Европа постепенно започва да търси вариант за деескалация и преговори, дори ако това означава компромиси, които Киев не е готов да приеме. Украинската позиция остава, че всякакви разговори с Русия са възможни само при гаранции за териториалната цялост на страната.
На този фон мирните инициативи, започнати от Съединените щати, също изглеждат забавени. Войната в Близкия изток и напрежението около Иран изместиха вниманието на Вашингтон, а Русия продължава да настоява за изпълнение на ключовите си условия, включително контрол върху окупираните територии в Донбас.
В Киев обръщат внимание и на факта, че все повече европейски политици говорят за необходимостта от възстановяване на контактите с Москва. Съветници на Еманюел Макрон вече проведоха срещи в Русия, а финландският президент Александър Стуб заяви, че моментът за диалог постепенно наближава.
Изказванията на Радев предизвикват допълнително внимание и заради предишните му позиции срещу разширяването на санкциите срещу Русия и призивите му за прекратяване на огъня. По време на визитата си във Франция той постави под съмнение и стратегията Европа да търси победа над Русия чрез конвенционално въоръжение, като подчерта ядрената мощ на Москва и развитието на руските хиперзвукови оръжия.
Междувременно Украйна продължава да разширява военното си сътрудничество с европейските партньори. Киев работи по съвместно производство на дронове извън страната с държави като Норвегия, Нидерландия, Румъния и Германия.
На фона на сигналите, че САЩ може постепенно да намалят ролята си в отбраната на Европа и в структурите на НАТО, в Киев растат опасенията, че европейските държави ще бъдат изправени пред все по-труден избор между продължаване на военната подкрепа и натиск за дипломатическо решение.