Към 20 май 2026 г. отговорът е: да, България вероятно има нужда от нов държавен дълг, но не безусловно. Нуждата произтича не толкова от „извънредна криза“, колкото от три конкретни фактора: рефинансиране на падежиращи задължения, финансиране на дефицита и поддържане на ликвиден буфер в година на бюджетна несигурност.
Първият аргумент е технически и най-малко спорен. Министерството на финансите вече е поело 1,41 млрд. евро нов дълг от началото на 2026 г., колкото е размерът на падежиращия държавен дълг за годината. Това означава, че досегашното теглене е преди всичко рефинансиране, а не непременно нетно задлъжняване за нови разходи. При удължителен бюджет законът позволява нов дълг именно за покриване на вече поети задължения. Вторият аргумент е фискален. Европейската комисия прогнозира дефицит на сектор „Държавно управление“ от 3,0% от БВП през 2025 г., 2,7% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г., като през 2027 г. натискът идва основно от разходи за отбрана. Същевременно публичният дълг се очаква да се повиши от 23,8% от БВП през 2024 г. до 30,6% през 2026 г. и 32,6% през 2027 г. Тези нива остават сравнително ниски за ЕС, но посоката е важна: България вече не е в режим на почти автоматично нисък дълг. Дългът расте заради дефицити, рефинансиране и капиталови операции, включително планирани капиталови инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Третият аргумент е пазарен. Последният аукцион на 10-годишни ДЦК е реализиран при 4,34% среднопретеглена годишна доходност и спред от 134 базисни точки спрямо германски облигации. Това показва, че България все още има достъп до финансиране, но то вече не е евтино.
Следователно въпросът не е просто „да има ли нов дълг“, а за какво ще бъде използван той.
Нов дълг е оправдан, ако служи за:
- рефинансиране на падежиращ дълг, за да няма ликвиден риск;
- инвестиции с висока обществена възвръщаемост — инфраструктура, отбрана, енергийна сигурност, дигитализация;
- временен буфер при реалистичен план за връщане на дефицита под контрол.
Но нов дълг е проблем, ако финансира постоянни разходи без постоянни приходи — заплати, пенсии, субсидии и компенсации, които се превръщат в структурен дефицит. Именно тук е рискът: Европейската комисия предупреждава, че трайните увеличения на заплати и пенсии, които не са напълно компенсирани с приходи, са риск за бюджетния баланс.
Изводът: България може да си позволи нов дълг, но не може да си позволи нов навик да живее на дълг. Разумната политика е да се тегли дълг предвидимо, при ясна матуритетна структура и с публично обяснение за всяка емисия: колко е за рефинансиране, колко е за дефицит и колко е за инвестиции.
Най-силната формула за бюджета е проста: дълг — да; дефицит без реформи — не.