Европейската комисия обмисля серия от мерки, с които да защити ЕС от евтиния китайски внос, включително намаляване на зависимостта от китайски компоненти и налагане на мита върху стратегически сектори.
Тъй като китайските стоки заливат европейския пазар и застрашават хиляди работни места, Брюксел засилва усилията си за защита на европейското производство от рисковете, свързани със свръхпроизводството в Китай.
Данни на китайските митници показват, че през първите четири месеца на 2026 г. Пекин е натрупал търговски излишък от 113 милиарда долара спрямо ЕС, спрямо 91 милиарда долара за същия период на 2025 г. Междувременно търговският дефицит на ЕС с Китай вече е достигнал 359,9 милиарда евро през 2025 г. Напрежението се засилва и заради предупрежденията на Пекин за ответни мерки срещу европейски закони, ограничаващи достъпа на китайски компании до единния пазар. Китай дори забрани на свои фирми да участват в процедури на Европейската комисия, свързани с разследвания за чуждестранни субсидии.
На 29 май европейските комисари ще обсъдят възможните мерки срещу китайския натиск и как да възстановят равнопоставеността в търговията.
Сред обсъжданите варианти е ЕС да задължи компаниите да купуват ключови компоненти от поне три различни доставчика, така че нито един да не осигурява повече от 30–40% от доставките. Идеята идва след като Китай ограничи износа на редкоземни елементи и чипове, важни за европейската автомобилна индустрия, отбраната и зелените технологии. Европейската комисия обмисля и нови мита за стратегически отрасли. След като през април ЕС вече удвои митата върху вноса на стомана, сега вниманието се насочва към химическата индустрия, където китайският внос е нараснал с 81% за пет години.
Друг инструмент са антидъмпинговите и антисубсидийните мита срещу китайски компании, продаващи под пазарни цени или получаващи несправедливи държавни субсидии. Проблемът е, че подобни разследвания могат да продължат до 18 месеца, а Европейската комисия разполага с ограничен капацитет.
Като крайна мярка ЕС може да използва т.нар. Инструмент срещу икономическа принуда — своеобразна „търговска базука“, позволяваща ограничения за китайски компании при обществени поръчки и лицензи. За това обаче е необходимо мнозинство сред държавите членки, а те остават разделени по въпроса за отношенията с Пекин.
Германия например се противопостави на митата върху китайските електромобили, а испанският премиер Педро Санчес подкрепя по-тесни връзки с Китай и китайските инвестиции.
Разногласия има и около китайските телекомуникационни компании Huawei и ZTE. ЕС иска постепенното им изтегляне от стратегически сектори, но държави като Германия и Испания се колебаят заради ниската цена на китайското оборудване и високите разходи за подмяната му.
Според анализатори пълното икономическо дистанциране на Европа от Китай би имало висока политическа и икономическа цена, а дали страните от ЕС са готови да я платят, тепърва ще стане ясно.