От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наричана още „Седмицата на страданията“, тя отбелязва последните дни от земния живот на Иисус Христос. Това е последната седмица от Великия пост, посветена на спомена за Неговите страдания, кръстна смърт и погребение. Тя започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и достига своя връх с Неговото Възкресение.
Всеки ден от тази седмица носи името „Велик“ – Велики понеделник, Велики вторник и т.н. Като заключителен период на поста, тя се отличава със специални богослужения, които църквата извършва всеки ден. Според православния календар Страстната седмица завършва с празника Великден.
Думата „страст“ в старобългарски означава „страдание“, затова и дните, свързани със страданията на Христос – от влизането Му в Йерусалим за Пасха до смъртта Му – се наричат Страстна седмица. С приближаването към кулминацията ѝ, всеки ден от понеделник до събота се определя като „Велик“.
На Велики понеделник Христос влиза в Йерусалимския храм и го намира превърнат в място за търговия. Той изгонва търговците, подчертавайки, че храмът е дом за молитва, а не пазар. В Евангелието се разказва и за Неговата проповед в храма, както и за проклятието над безплодната смокиня – символ на душата, лишена от вяра, покаяние и духовни плодове.
В българската православна традиция всеки ден от Страстната седмица има своя особен смисъл и обичаи. Първите три дни – Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда – са посветени на почистването на дома, което носи и символика на духовно пречистване и се прави за здраве. На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца и се спазват определени забрани за работа. Велики петък, известен още като Разпети петък, е ден за поклонение – посещава се църква и се минава под масата за здраве. На Велика събота традиционно се приготвят и пекат обредните великденски хлябове.