Българската православна църква почита днес празника Неделя Сиропустна, наричана от народа Сирни Заговезни.
Празникът се отбелязва 7 седмици преди Великден и поставя началото на най-продължителния пост през годината.
Според народните традиции при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери и внуци.
На Сирни Заговезни прошка искат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове.
От стари времена прошката е сред великите символи на човешкия морал и благородство, защото само човекът с дълбок вътрешен мир може искрено да прости и да поиска прошка, пише news.bg.
Затова на този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Вечерта на Сирни заговезни празничната трапеза според обичая включва баница със сирене, риба, различни ястия с яйца и бяла халва с орехи.
С тези храни се заговява, оттам идва и името на празника (от говея – постя, въздържам се).
В седмицата до Сирни Заговезни вярващите трябва да се настроят за дългия великопостнически период.
През тази седмица след литургия в църквата се четат поучителни наставления за въздържание и разумно отношение към всякакви земни удоволствия и изкушения.
След този ден до Великден християните престават да ядат мляко и млечни продукти – строгият пост допуска само храна от растителен произход.
От следващия ден след нея – понеделник – се започва Великият пост.
На вечерната трапеза с най-голямо нетърпение се очаква „хамкане“-то на парче бяла халва, сирене или варено яйце, вързано с дълъг червен конец.
След това най-възрастният член на родата запалва конеца и по начина, по който той гори, предсказва дали годината ще е плодородна.
Младите целуват ръка на по-старите и им искат прошка, защото вечерта, когато седнат около трапезата да заговяват, те трябва да са се помирили и опростили със своите роднини. „Прощавай!“ – казват младите, когато се наведат да целунат ръка. „Господ да прощава, простен да си!“ – благославят възрастните.