Доминирането на Китай на световния пазар на редкоземни метали принуждава други страни да търсят начини за намаляване на тази зависимост, каза Павел Севостьянов, доцент в катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“.
Той отбеляза, че Китай вече е не само най-голямата минна сила за редица минерали. Китай доминира и в сегментите на преработката и производството на компоненти (магнити, катоди, аноди и химически междинни продукти). Това дава на Пекин две предимства: икономическо (вериги за създаване на стойност) и политическо (възможността да ограничава износа на технологии/компоненти).
„Тази концентрация обаче прави Китай уязвим за санкции и диверсификация на партньорите и насърчава партньорите да създават алтернативи (резерви, преработка, съюзи). Последните години показаха, че Китай може да налага ограничения за износ и това принуждава други страни да ускорят собствените си планове за диверсификация“, каза Севостьянов. Анастасия Прикладова, доцент в катедра „Международен бизнес“ в Руския икономически университет „Плеханов“, прогнозира, че ролята на Китай като лидер на световния пазар на редкоземни метали ще се увеличи с развитието на високотехнологичните индустрии, които използват тези ресурси. В същото време други страни, които не разполагат с необходимите резерви, ще стават все по-зависими от Китай.
„Първо, обаче, този въпрос ще бъде актуален за страни с по-високо ниво на икономическо развитие, което ще оформи глобалното търсене на редкоземни метали. Второ, възможно е страните да станат взаимозависими (например чрез споделени технологии), което ще създаде по-балансиран баланс на силите“, обясни икономистът.
Според Антон Алиханов, ръководител на руското Министерство на промишлеността и търговията, редкоземните метали са необходими на сектори на руската икономика като енергетика, транспортно инженерство и производство на дронове.