Годините на заседнал начин на живот могат значително да ускорят натрупването на свързан с възрастта стрес до средата на живота, докато редовната физическа активност може да забави този процес – дори ако човек не започне веднага да увеличава физическата си активност. Това е заключението, до което стигнаха финландски учени. Резултатите от изследването са публикувани в списанието Psychoneuroendocrinology.
Авторите анализираха данни от повече от 3300 участници в кохортата, родена в Северна Финландия през 1966 г., които са били проследявани от 31 до 46 години. Изследователите сравниха промените в нивата на физическа активност в зряла възраст с показатели за алостатично натоварване – кумулативното „износване“ на тялото, свързано с хроничен физиологичен стрес.
Установено е, че хората, които са останали физически неактивни или са намалили нивата си на активност през цялата зряла възраст, са имали по-високи нива на алостатично натоварване до 46-годишна възраст. За разлика от тях, участниците, които последователно са спазвали препоръките на Световната здравна организация за физическа активност или са увеличили физическата си активност с течение на времето, не са показали ускорено натрупване на биологичен стрес.
Според учените ключовият фактор не е бил еднократната интензивност на упражненията, а тяхната редовност и дългосрочен характер. Дори след дълъг период на заседнал начин на живот, тялото запазва способността си да забавя свързаното със стреса стареене при връщане към активен начин на живот, което подчертава значението на упражненията за здравето в средна възраст.
Преди това учените определиха възрастта на пикова физическа сила на човека.