Борисов говори за „опасност“, но отказва да каже каква точно. Затова очакваме да уточни: какво опасно вижда в думите и действията на политици, които са се поклонили на Тюркян чешма и са почели паметта на жертвите на принудителната смяна на имената. Поклонът пред невинни жертви не е заплаха. Заплаха е да превръщаш паметта в повод за внушения и разделение.
Това се казва в позиция на „Да, България“, след като по-рано днес лидерът на ГЕРБ отправи видеопослание, адресирано до „пребоядисани млади комунистчета“, които играят „опасна за държавата игра“.
От партията припомня, че винаги се се борили за свободата и равнопоставеността на всички български граждани.
„Винаги сме осъждали т.нар. “Възродителен процес” и неговите продължители днес. Ние не сме за първи път на Тюркян чешма.
Но Борисов действа по добре позната ченгесарска и пропагандна схема: да клейми и да брандира опонентите си, вместо да говори по същество. Каква е тази заплаха, която мята в лицето на обществото?
Защо Борисов никога не отиде на Тюркян чешма и не осъди “Възродителния процес”? Може би защото цялата му кариера обслужва продължаването на схемите на ДС, включително чрез мръсната симбиоза с Пеески. И се опитва да си пере гузната съвест като говори за “синове и внуци”.
Когато Борисов раздава такива етикети, е редно да се припомнят собствените му публични признания и разкази за неговия път в системата: как е мечтаел да бъде приет в ДС — специалността в Академията на МВР; как е напуснал МВР, за да си запази партийната книжка; и за осигурената безплатна охрана на Тодор Живков — лично, като негов гавазин и прислужник, който носи кафе. Когато човек с такава биография — убеден комунист, поддръжник на ДС и сподвижник на диктатора Тодор Живков в лично качество — говори за „комунисти, деца и внуци“, това не е просто космическо лицемерие, а политическа шизофрения, от която България трябва да се лекува.
Второто — и по-важното — е истинската причина за истерията. Тя не е „страх за България“, а страх от разпада на схемите. Страх, че моделът, по който с Пеевски си поделяха територии и влияние, може да се счупи: смесените райони за „голямото Д“ срещу прехвърляне на гласове за ГЕРБ от малцинствата в други райони. Ако това споразумение започне да се разпада на предстоящите избори, ако хората спрат да гласуват по команда и потърсят представителство извън натиска и заплахите, тогава се разпада целият им контролен механизъм над изборите.
И точно от това го е страх — и този страх прелива в личен, „животински“ страх, включително за охраната му. Защото това не е страх за държавата, а страх от гражданите. Борисов и Пеевски не могат да ходят свободно по улиците, защото хората не ги искат. И когато видиш контраста — едни са сред хората и пред паметта, други се крият — разбираш защо Борисов нарича това „опасно“. Опасно е не за България. Опасно е за техния тандем и техните привилегии. Пеевски не беше на Тюркян чешма — от страх. Скрил се е. Да, това ужасява истински Борисов.
Борисов демаскира както своя страх, така и този на Пеевски. Така поне е ясно колко важно е да продължим: трябва да премахнем всички техни привилегии и бухалките им, да разнищим феодалните мрежи, за да престанат местните феодалчета и подчинените институции да командват общности и избори. Защото „опасно“ не е да почетеш жертвите. Опасно е да управляваш чрез зависимости, компромати и изнудване — и после да се уплашиш, че зависимостите вече не работят.
Ако българските турци гласуват свободно, това ще има тектонично значение за българската политика. Предстои“, гласи позицията на „Да, България“, разпространена до медиите в понеделник.