Естонският президент Алар Карис отказа за втори път да подпише закон, който би трябвало да ограничи влиянието на Московската патриаршия в страната. Според него документът все още противоречи на Конституцията и ограничава свободата на вероизповедание.
Това съобщава Postimees.
В четвъртък, 3 юли, на уебсайта на естонския парламент беше публикувано съобщение, че президентът Алар Карис за втори път е отказал да обнародва закона за изменение на Закона „За църквите и енориите“, за който парламентът на страната е гласувал.
Става въпрос за прекратяване на връзките между Естонската православна църква на Московската патриаршия и самата Московска патриаршия.
Алар Карис подчерта, че всяка държава има право да противодейства на чуждо влияние, но за това е необходимо по-ясно да се определи кои връзки могат да представляват опасност.
„Въпреки че парламентът направи някои промени в текста на закона, те не бяха достатъчни. Законът, както и преди, противоречи на три члена от естонската конституция – 40, 48 и 11 и непропорционално ограничава свободата на сдружаване и религия“, отбеляза Карис.
Първата версия на документа вече беше отхвърлена от Карис през април, след което парламентът направи някои промени. Според държавния глава обаче новата формулировка не е премахнала ключови противоречия.
Както беше съобщено по-рано, естонското Министерство на вътрешните работи, анализирайки актуализирания устав на Естонската православна църква на Московската патриаршия, заключи, че документът не елиминира напълно влиянието на Москва, а само го намалява.
По този начин въпросът за прекъсване на връзките с Московската патриаршия всъщност се превърна в ябълка на раздора между естонския парламент и президента. Законът в момента се връща в Riigikogu (парламента) за допълнително разглеждане.
Ще припомним, Естония извика руски дипломат „на килима“. Ставаше дума за нарушение на въздушното пространство на страната от руски военен самолет.
Освен това Естония има претенции към Кремъл относно изпълнението от страна на Русия на финансовите задължения по отношение на изплащането на пенсии на естонски граждани, които имат право на пенсии от Руската федерация. Според дипломати, Русия досега е платила само две четвърти от планираните суми.