В света започва нова ядрена надпревара на фона на отслабването на режимите за контрол върху въоръженията. Девет държави имат арсенал от 12 400 бойни глави.
Това става ясно от доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
Разширяване и модернизация на ядрените арсенали
Почти всичките девет ядрени сили – Съединените щати, Русия, Обединеното кралство, Франция, Китай, Индия, Пакистан, Северна Корея и Израел – продължиха мащабните си програми за модернизация на ядрените си оръжия през 2024 г. Съществуващите оръжия бяха актуализирани и бяха добавени нови модели.
От общия брой приблизително 12 241 бойни глави към януари 2025 г., около 9 614 са били във военни арсенали и са били предназначени за евентуална употреба. Около 3912 бойни глави са били разположени на ракети и самолети, останалите – в централни складове.
Приблизително 2100 бойни глави бяха в повишена бойна готовност. Почти всички те принадлежаха на Русия и Съединените щати, но Китай вероятно е започнал да държи някои от бойните глави на ракетите си дори в мирно време.
След края на Студената война темпът на демонтиране на ядрени бойни глави обикновено изпреварва темпа на разполагане на нови, което води до намаляване на общия им брой. Въпреки това, тази тенденция вероятно ще се промени през следващите години, тъй като свиването се забавя, а настаняването се ускорява.
Нарастващото напрежение между САЩ, Русия и Китай
Русия и Съединените щати притежават около 90% от всички ядрени бойни глави. Арсеналите им останаха стабилни до 2024 г., но и двете страни прилагат мащабни програми за модернизация, които биха могли да доведат до увеличаване на броя и разнообразието на оръжията. Тъй като договорът STO-III изтича през февруари 2026 г., броят на разположените стратегически бойни глави може да се увеличи.
Програмата за модернизация на САЩ е изправена пред предизвикателства при планирането и финансирането. Допълнителни нестратегически оръжия биха могли допълнително да усложнят изпълнението на програмата. В Русия модернизацията също протича със закъснения – по-специално се забавя въвеждането в експлоатация на новата междуконтинентална балистична ракета „Сармат“.
Очаква се обаче ядрените оръжия да нараснат в САЩ и Русия. Увеличението може да се дължи на оборудването на ракети с голям брой бойни глави и връщането в експлоатация на предварително изведени от експлоатация мини. В САЩ укрепването на ядрените възможности се свързва с отговор на действията на Китай.
Нарастващият потенциал на Китай
Според оценки на SIPRI, Китай разполага с най-малко 600 бойни глави. От 2023 г. насам ядреният арсенал на Китай нараства с около 100 бойни глави годишно. Към януари 2025 г. е завършено строителството на около 350 нови мини в северните пустини и източните планини на страната. До 30-те години на миналия век Китай би могъл да разполага с брой междуконтинентални балистични ракети, сравним с този на САЩ или Русия, въпреки че дори 1500 бойни глави през 2035 г. биха били само една трета от настоящите руски и американски запаси.
Ситуацията във Великобритания, Франция, Индия и Пакистан, Северна Корея и Израел
Обединеното кралство все още не е увеличило арсенала си, но планира да го направи. Новият кабинет на лейбъристите потвърди намерението си да построи четири нови подводници и да подобри арсенала. Правителството обаче е изправено пред оперативни и финансови трудности.
Франция продължава да разработва нови подводници и крилати ракети, както и да усъвършенства съществуващите системи. Индия и Пакистан продължават да разработват системи за доставка и да разширяват производствените си капацитети. Индийските ракети от ново поколение могат да носят ядрени оръжия дори в мирно време.
В началото на 2025 г. напрежението между Индия и Пакистан доведе до кратък военен конфликт. Бяха извършени атаки срещу съоръжения, свързани с ядрената инфраструктура, и активно се разпространяваше дезинформация.
Северна Корея разчита на ядрените сили като централен елемент от своята стратегия. Според оценки на SIPRI страната разполага с около 50 сглобени бойни глави и материали за още 40. Южна Корея предупреди за последния етап от разработването на тактически ядрени оръжия. През ноември 2024 г. Ким Чен Ун призова за „неограничено“ натрупване на ядрени възможности.
Израел, който официално не признава съществуването на ядрени оръжия, изглежда продължава модернизацията си. През 2024 г. е проведено изпитание на ракетен двигател, вероятно свързано с балистичните ракети „Джерихон“, а реакторът в Димона се модернизира.
Криза с контрола върху въоръженията
Директорът на SIPRI Дан Смит отбелязва, че двустранният контрол между САЩ и Русия е в състояние на дълбока криза. Договорът STO-III остава в сила до 2026 г., но няма признаци за неговото удължаване или замяна. Доналд Тръмп настоява, че новото споразумение задължително трябва да включва ограничения за Китай, което значително усложнява перспективите за преговори.
Смит подчертава, че надпреварата във въоръжаването днес е свързана с големи рискове. Бързото развитие на технологиите – изкуствен интелект, кибероръжия, космос, квантови системи – променя радикално принципите на възпиране и отбрана. Новите технологии могат да повлияят на уязвимостта на ядрените арсенали, да ускорят вземането на решения при кризи и да увеличат риска от грешки или технически повреди.
Според Смит старите методи за количествен контрол вече не работят. Сложността на ситуацията прави концепцията за „предимство“ в надпреварата по-малко измерима ишило – по-трудно.
Разширяване на ядрените амбиции на други страни
Дискусиите за ядрената стратегия се засилиха в Източна Азия, Европа и Близкия изток. През 2024 г. Беларус и Русия потвърдиха разполагането на ядрени оръжия на територията на Беларус. Някои страни от НАТО изразиха готовност да разположат американски ядрени оръжия, а Еманюел Макрон призова за европейско измерение на френското възпиране.
Изследователят на SIPRI Мат Корда отбеляза, че ядрените оръжия уж не гарантират сигурност. Според експертното му мнение, конфликтът между Индия и Пакистан е показал, че не предотвратява войната, а увеличава риска от ескалация и катастрофални грешки.
Влошаване на глобалната нестабилност
56-ото издание на годишника на SIPRI отчита по-нататъшно влошаване на международната обстановка. Войните в Украйна, Газа и други региони продължават, а геополитическите разделения се засилват. Победата на Доналд Тръмп на изборите създава допълнителна несигурност относно бъдещата външна политика на САЩ.
В допълнение към ядрените въпроси, докладът включва данни за световните военни разходи, търговията с оръжие, мироопазващите операции, конфликтите, киберзаплахите и космическата сигурност.
Припомняме, през ноември 2024 г. The Times съобщи, че Украйна може да създаде ядрена бомба след няколко месеца, ако САЩ намалят помощта.
Според проучване на KIIS, украинците като цяло подкрепят възстановяването на ядрените оръжия, от които Украйна се отказа преди повече от 30 години съгласно Будапещенския меморандум.