Какви изводи могат да се направят от вчерашния разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин, каква е стратегията и тактиката на Кремъл и как Москва засега надиграва Вашингтон, четете в колонката на заместник-главния редактор на РБК-Украйна Милан Лелих със специалния превод от украински на Novapress.today.
Екипът на Доналд Тръмп започна активно да използва волейболна терминология, за да опише мирните преговори. Първоначално топката беше в ръцете на самия американски президент, който сподели пред всички как иска бързо да приключи играта. След скандала в Овалния кабинет Тръмп я прехвърли на украинската страна, като прекрати военната помощ и разузнаването. След срещата в Джеда, където украинците и американците се споразумяха за едномесечно прекратяване на огъня, топката премина на страната на Владимир Путин. Явно след вчерашния разговор с Тръмп е успял успешно да я хвърли обратно на американския президент. И в същото време предложи да играя хокей.
Времето е на страната на Кремъл
Много преди да започне разговорът на Тръмп с Путин, можеше да се предположи с голяма степен на увереност какво ще напише Тръмп след него: „страхотен разговор“, „мирът стана много по-близо“, „голям успех“, „войната нямаше да започне при мен“ и т.н.
Всъщност така се оказа. И по-официалното съобщение от Белия дом след разговора също беше предадено с оптимистичен тон, макар и с по-малко удивителни знаци.
Ако обаче сравним очакванията, които самият Тръмп и неговите сътрудници изразиха преди разговора, и това, което се оказа в крайна сметка, „големият успех“ вече не изглежда толкова успешен. Първоначално Вашингтон искаше Русия да се съгласи на пълно 30-дневно прекратяване на огъня, договорено в Джеда, което в крайна сметка можеше да бъде представено на американската публика като „Тръмп сложи край на войната“.
Всъщност Путин вчера се съгласи (или се престори) да спре атаките срещу енергийната инфраструктура. В същото време те поставиха редица благоприятни условия за по-нататъшно мирно уреждане, включително пълно временно прекратяване на огъня. И веднага и за САЩ, и за Украйна. Основните са прекратяване на военната помощ и прекратяване на мобилизацията.
Като цяло Путин изрази същите искания миналата седмица, коментирайки преговорите в Джеда. И вчера той не отстъпи нито крачка от позицията си. Освен ако, разбира се, това не даде възможност на Тръмп повече или по-малко да запази лицето си, като обеща да спре енергийните удари – за да може американският президент да докладва за „добър и продуктивен разговор“.
Когато преди три седмици на среща в Белия дом Украйна се опита да постави свои условия на Тръмп (например гаранции за сигурност като условие за прекратяване на войната), беше посрещната с вълна от възмущение, обвинения в неблагодарност и евентуално прекратяване на помощта.
В руските условия нищо подобно все още не се наблюдава. Путин умело играе на факта, че Тръмп просто „има нужда от повече“ в тази ситуация. И собственикът на Белия дом, който се хвали с бизнес уменията си, трябва да разбере това. Ако например някой спешно се нуждае от пари и иска да продаде апартамент, а потенциалният купувач не бърза, тогава шансът да свали цената е много голям. Много проста, интуитивна житейска логика.
Тръмп очевидно е притиснат от времето. Ако по някакъв начин се е отказал от обещанията си да сложи край на войната „за 24 часа“, се очертава още един символичен момент – 100 дни президентство, през които той ще трябва да покаже реални постижения. Простото преименуване на заливи и планини вече не е достатъчно. А Тръмп, въпреки постоянните си перчения, за два месеца не само не реши нито един сериозен международен проблем, но само създаде куп нови. Кремъл със сигурност вижда това и не бърза – времето е на тяхна страна.
Украйна като част от „голямата сделка“
До момента страната-агресор не се е отказала от нито едно от исканията си: прекратяване на подкрепата на Запада за Украйна, вето върху присъединяването на Украйна към НАТО, вето върху западния контингент, териториални отстъпки, ограничаване на числеността и възможностите на украинската армия и т.н. Докладът на Кремъл за разговора дори включваше споменаване на „елиминирането на първопричините за кризата“ – по същество, самата „денацификация“, която Москва може да тълкува както си иска.
В същото време, наред с твърдите изисквания, Русия предлага на Тръмп торба с моркови – „взаимноизгодно сътрудничество в икономиката и енергетиката“ и особено – влиянието си върху ситуацията в други проблемни региони на света, по-специално в Близкия изток. И това е нещо, което със сигурност ще заинтересува Тръмп.
РБК-Украйна вече чу от няколко украински събеседници, че американците гледат на войната в Украйна само като на елемент – със сигурност важен, но не единствен – от по-глобална „сделка“ с руснаците по широк кръг въпроси, обхващащи Иран и целия Близък изток, сътрудничеството в Арктика, руско-китайските отношения и т.н. d. И това, разбира се, е друга опасност за Украйна, тъй като тук е трудно да се конкурира с Москва. За разлика от Кремъл, Банкова едва ли може да обещае на Тръмп да умиротвори по някакъв начин Иран, хусите или например Северна Корея.
Тръмп е принуден да окаже натиск върху Украйна
За тези, които следят внимателно преговорните процеси около Донбас през 2015-2022 г., сегашните руски трикове може да изглеждат много познати. Москва прилага същата тактика: избягва преки отговори на конкретни предложения, поставя нови изисквания, условия и предпоставки, повдига сериозни въпроси – чрез обсъждане на дребни технически подробности. Например, по едно време един от кръговете на преговорите в Тристранната контактна група беше в застой поради спорове на какво разстояние от контролно-пропускателния пункт трябва да се обърне автобус, превозващ пътници през контактната линия.
Обявените вчера „технически преговори“ за прекратяване на огъня в Черно море дават на руснаците много пространство за подобни маневри. И в същото време – както през 2015-2022 г. – си позволяват безкрайно да имитират своя ангажимент за „мирно уреждане“.
А успоредно с това агресорите могат да продължат да укрепват позициите си „на земята“, като извършват нови офанзиви, за което вече предупреди Владимир Зеленски. И също така – да наблюдаваме как разривът между САЩ и Европа се задълбочава, а Доналд Тръмп все повече се потапя във вътрешни проблеми, докато президентският „меден месец“ приключва.
И по този начин американският президент ще бъде принуден да изпълни руските условия възможно най-скоро, по-специално да спре помощта за Украйна. И както е лесно да се види, дори преди да започнат пълноценни мирни преговори. Тръмп вече дава предупредителни сигнали за това. Например, че „много точки от окончателното споразумение“ уж вече са съгласувани (очевидно с Русия). Въпреки че още не сме стигнали дори до обсъждане на „окончателното споразумение“ с Украйна.
Следващият мач, независимо дали в двустранен или тристранен формат, е планиран да се проведе в Джеда тази неделя, 23 март. Там вероятно екипът на Тръмп ще се опита да прехвърли топката на украинската или руската страна или и на двете едновременно. И въпреки оптимистичните публикации в Truth Social, не се вижда край на тези промени. Може би докато Тръмп не отнеме топката на всички, обяви победата си с чист удар и отиде да играе голф.