Американски молекулярни биолози откриха, че ключова роля в развитието на човешката способност за артикулиране на реч играе вариация на гена NOVA1, уникален за Хомо сапиенс и липсващ при неандерталците и денисовците. Вмъкването на този ген в ДНК на мишки значително промени техния „глас“, съобщиха от пресслужбата на университета Рокфелер (САЩ).
„Нашите експерименти показват, че NOVA1 може да се нарече първият пълноценен „ген на речта“ в човешката ДНК. Този ген се е появил още в първите етапи от еволюцията на нашия вид, когато са се появили много сериозни промени в човешкия геном. Това говори в полза на много древните корени на способността ни да говорим“, обясни професорът от университета Рокфелер Робърт Дарнел, чиито думи цитира пресслужбата на университета.
В продължение на няколко десетилетия учените се опитват да открият уникални характеристики в структурата на човешкия геном, които са свързани със способността ни да говорим ясно. През последните години учените успяха да идентифицират няколко ДНК региона, които влияят на говорната способност, включително гена FOXP2, но нито един от тях не беше уникален за хората – някои от тях присъстват в геномите на неандерталците и денисовците.
В миналото, отбелязват изследователите, те са се натъкнали на уникална човешка вариация на гена NOVA1, който контролира развитието на мозъчната тъкан. Увреждането на тази част от ДНК води до проблеми с контрола на мускулите и забавено развитие на речта, което кара изследователите да вярват, че тази форма на гена може да е свързана с функциите на речта.
Имайки предвид тази идея, учените вмъкват човешка версия на гена NOVA1 в ДНК на мишки и наблюдават как това се отразява на здравето и поведението им. Оказа се, че замяната на гена не е имала ефект върху развитието на мозъка или контрола на нервите върху мускулната функция при гризачите, но е променила значително сигналите, които новородените и възрастните мишки произвеждат, когато общуват с връстниците си.
„Всички новородени мишки произвеждат набор от четири ултразвукови сигнала, когато общуват с майка си. Когато декодирахме и сравнихме тези сигнали за мишки с нормалните и човешките версии на гена NOVA1, открихме значителни разлики. По същия начин сигналите, които мъжките използват, за да привличат женски, са се променили. Такива промени трябва да са имали значително влияние върху еволюцията на нашите предци“, заключи професор Дарнел.