В рубриката „Въпреки мрежата“ гостува Антоанета Василева, член на екипа на асоциация „Родители“ и координатор на Националния център за безопасен интернет. С нея разговаряме за това какво търсят децата в интернет пространството и дали са готови да поемат „тежестта“ на публичните си профили. Правят ли разлика между техническа грамотност и медийно образование, и има ли кой да им помогне да заобикалят опасностите, които ги дебнат в социалните мрежи? Къде са родителите, учителите и обществото в тази трудна битка с кибертормоза.
Децата-търсачи
„Това, което основно търсят децата в интернет, е забавлението, общуването със свои връстници и играта. Много играят на различни онлайн игри и всъщност там те общуват със своите приятели. Но за съжаление, покрай тези позитивни действия, се случват и доста рискови ситуации за тях. За съжаление децата не учат достатъчно през интернет, въпреки че има все повече инструменти, но донякъде и родителите, и образователната система не ги провокират достатъчно да търсят знания и да учат през интернет.“
Видовете грамотност
„Децата са технически грамотни дотолкова, доколкото да си създадат профил и да публикуват информация, но не са дигитално-медийно грамотни, т.е. да знаят кое съдържание не е добре да се качва онлайн и дали профилите им са защитени.
Има 2 фактора, които подготвят децата – това е семейството – родителите и тяхната активна роля в развиването на умения у децата за дигитална грамотност и медийна грамотност. Вторият фактор е училището. Наблюдаваме при различните деца различно развитие и умение. Виждаме, че там, където има родителски капацитет – има много деца, които са наясно, винаги имат защитени профили, не можеш да видиш рождената дата или телефонния им номер, като им погледнеш профила, например.
Но има и други деца, които са с изцяло публични профили. Всичко се вижда, всичко, което може да се използва, за да бъдат уязвени, да бъдат атакувани, да бъде злоупотребено с тях. Така че, честно казано, аз, в контекста на 6-те ми години работа по темата, мисля, че отговорността е на родителите, на училището и на обществото като цяло. Не можем да виним децата, че попадат в рискови ситуации онлайн, достигат до покупка на предмети и субстанции, които не са добри за тях, защото същото се случва в офлайн света, просто разликата е, че през интернет е много по-лесно достъпно.“
Заплахите
„Заплахите са няколко типа. Едната, която не е престъпление по българското законодателство, е свързана с онлайн тормоза – обиди, подигравки, изключване… едно такова поведение обикновено от деца към деца, от приятели към приятели или съученици, което обаче има доста травматични последствия за децата, особено ако дълго време едно дете стои в ситуация на онлайн-тормоз.
Другото голямо нещо е сексуалната онлайн експлоатация, която е престъпление в България и не само и е свързана с искане и с получаване на голи снимки или видеа от деца (обикновено възрастни го правят). И другият елемент, който го наблюдаваме все по-често, е в двойка – момичета и момчета-гаджета – да си изпращат голи снимки в тези доверителни отношения, в които иначе те флиртуват, закачат се, но, когато в един момент тези отношения се нарушат и доверието се нарушава, и понякога виждаме ситуации на отмъщение и снимката бива публикувана, или се отправя заплаха, че ще бъде публикувана, ако не направи нещо определено детето.
Естествено педофилите са основните престъпници в мрежата, когато става въпрос за детска сексуална експлоатация. Другите по-малко познати на обществеността са трафикантите на хора, които използват все по-често интернет, за да набират жертви за сексуална експлоатация. Това, което наблюдаваме през последните две години като престъпления, е използването на лична информация, на лични данни от възрастни и финансови злоупотреби с деца през „фишинг“ и източване на кредитни карти, на телефонни сметки и от възползване на профили, които се крадат. Защото знаете, че особено в профилите, които децата имат в игрите, често са пълни с електронни пари, с игри, които струват пари, и когато се откраднат тези профили, този, който го открадне, има достъп до цялата информация на детето.“
Заобиколимата опасност
„Имаме две услуги, които са ключови и са единствени в България – Горещата ни линия, на която деца и възрастни могат да докладват за престъпления онлайн срещу деца. Ние сме доверен партньор на Дирекция „Киберпрестъпност“ и нашите сигнали стигат директно до тях по червен канал и веднага започват да бъдат обработвани.
Другата ни услуга, която също е много ключова, е Консултативната ни линия 124 123, която е във връзка с горещите линии и всички сигнали, които получаваме там и са престъпления, но и не само. На Консултативната линия получаваме и всякакви запитвания – обаждат ни се родители и деца по всякакви въпроси, свързани с интернет – от това „хакнаха ми профила“ до „някой иска да разпространи голата ми снимка“.
И другото нещо, което правим, за да развием уменията на децата, защото ние вярваме, че не можем да предпазим децата, ако ги скрием под похлупак, а като развиваме уменията им. Така че вярваме в развиването на умения – да разпознават риска, да знаят какви са опасностите, как да избягват риска и ако все пак попаднат в рискова ситуация онлайн, какво да направят. Защото на много хора им е трудно да си представят, че едно дете може да седи с месеци в ситуация на онлайн тормоз или ситуация, в която педофил иска всеки ден гола снимка от него. Имали сме случай, в който дете стои в тази ситуация две-три години…“
Източник: БНР