Димитър Бербатов призна в интервю в Спортното шоу на Дарик радио, че с екипа му са „президентите на народа“. Той разкри, че е получил информация как са загубили изборния Конгрес за президент на Българския футболен съюз по нечестен начин и на този етап не са се отказали от идеята да застанат начело на федерацията.
„Глупости (б.р. – думите на Борислав Михайлов, че БФС е от най-успешните организации в света), не искам да влизам в излишно нещо, което е видимо за всички, че няма с какво да се похвалим във футбола ни. Когато загубиш, не е приятно, играли сме цял живот спорт, който изисква да си амбициран. Когато човек разбере как се е стигнало до загубата, си казваш, че това не е правилно. Не са ме победили по честния начин, но няма как да го докажа. Циркаджийски истории. Не си заслужава да се отказваш“, заяви Бербатов.
„Малко си и под емоция, когато говориш. Седмица или месец след това си даваш сметка. Въпреки уважението, което показваме, играят мръсно. Аз, Мартин и Стилиян сме в борбата. Донякъде това, което се случва, е основание да се върнем, личи си неуважението и надменността им. Това е отвратително и прави впечатление, настройва всички хора. Давам нужното време, гледам, наблюдавам. Когато ми се даде трибуна, си казвам мнението, но не съм сам в това, има хора с мен, има я футболната общественост, няма от какво да се притеснявам, ние с моя екип сме президентите на народа“, добави той.
„Няма от какво да се притесняваме. Виждаме, че хората бяха зад нас. Няма я справедливостта, но може би се забавя, не забравя. По-младите трябва да видят кой е постлал пътя за всичко след това, друга епоха, друг футбол, но какви таланти е имало, начело с Гунди. Става ми жал за българските актьори, защото имат талант, в Америка ще бъдат царе.“
„Трябва да се показва нужното уважение. Ще ми доставя удоволствие, когато съм по-стар, да показват уважение към мен по-младите футболисти. Бяха много хора, които бяха по приятелска и друга линия. Моят призив е, ако ви поканят на събитието февруари, е да не ходите. Собствениците на клубовете също трябва да са там.“
„Футболът е част от мен, показвам си емоционално болката. Нямаш ли уважение към миналото, няма да имаш бъдеще, може би затова сме на това дередже. През 1994 година е най-големият успех, който се превърна и в най-големия ни кошмар, защото не можем да го надминем, трудна история е. Трябва да е на пиедестал, но не може само назад да гледаме. Уважаваме, но гледаме напред. Трябва да опитаме да го надскочим“, завърши Димитър Бербатов.