От утре, 1 юли, Унгария поема ротационното председателство на Европейския съюз. Централноевропейската държава играе ролята на основна опозиция на политиката на Брюксел по множество важни за общността въпроси.
Унгарското председателство възнамерява да съсредоточи своите усилия върху три основни приоритета: справяне с демографските предизвикателства, конкурентоспособност и разширяване на ЕС.
Според някои анализатори тези три теми изглеждат като фасада и заобикаляне на актуалните въпроси в европейската политика. Неслучайно и ентусиазмът в Брюксел за новото председателство не е особено голям.
Твърде често Унгария е в ролята на яростна вътрешна опозиция в Европейския съюз, като дори попада под ударите на наказателни процедури или съдебни решения на европейско ниво.
„Като председателство ние ще бъдем честни посредници, които ще си сътрудничат лоялно с всички държави членки и институции. В същото време Унгария, според нас, провежда силна европейска политика и представлява ясна европейска алтернатива”, каза Янош Бока, министър по европейските въпроси на Унгария.
През последния месец Съдът на Европейския съюз наложи колосална глоба на Унгария от над 200 млн. евро заради системното неспазване на правото на убежище на бежанците и като цяло максимално ограниченото допускане на бежанци. „Унгарското председателство търси реални решения на истинските проблеми на Европа. Всичко това в духа на открит и честен диалог, за да може Европа наистина да се обедини в многообразието”, заяви Янош Бока.
Действията на Виктор Орбан обаче не остават без последствия. Докато преди години неговата партия „Фидес” печелеше безапелационно мнозинство в сградата на парламента, на последните европейски избори опозицията, обединена около Петер Мадяр постигна резултат от 30%.
Така всички партии, различни от управляващата Фидес спечелиха само с 1 място по-малко в Европарламента спрямо формацията на Орбан.
България може да се надява, че историческата връзка между Австрия и Унгария и наличието на голямо унгарско малцинство в Румъния, могат да изиграят ключова роля в преодоляване на австрийското вето спрямо пълноправното членство на България и Румъния в Шенген.
Впечатление обаче направи, че при една от последните си публични изяви по въпроса министърът на външните работи на Унгария – Петер Сиярто – заговори за сухопътното допускане на Румъния, но не спомена нищо за България.