Руският външен министър Сергей Лавров каза, че не очаква „нищо добро“ за региона на Южен Кавказ в резултат на планираните военни маневри, които Армения ще проведе съвместно със САЩ, предаде Ройтерс.
„Агресивна страна от НАТО се опитва да навлезе в Южен Кавказ“, каза вчера Лавров в Делхи на пресконференцията си в края на срещата на върха на Г-20.
„Където и да се появят американски бази – а те са стотици по целия свят, както знаем – това не води до нищо добро“, каза Лавров.
„Действията на арменското ръководство предизвикват у нас съжаление“, каза руският първи дипломат.
Той имаше предвид плановете на Армения, подпомогната от САЩ, да проведе на своя територия ученията „Игъл партнър 2023“ („Eagle Partner 2023“), които започват днес и продължават до 20 септември.
Лавров разкритикува и по думите му „доста арогантни изявления“, направени наскоро от арменски политици за Москва.
Той отхвърли предположението, че Русия изоставя конфликтния регион Нагорни Карабах, който е в основата на продължаващия от десетилетия конфликт между Армения и Азербайджан.
В началото на 90-те години Нагорни Карабах се отдели от Баку с подкрепата на Ереван след кървава гражданска война.
През 2020 г. с помощта на Турция азербайджанците, добре въоръжени благодарение на приходите от петрол, успяха да си върнат контрола върху анклава след въоръжен конфликт.
Когато прекратяването на огъня най-накрая беше сключено, арменците трябваше да отстъпят повече от 70 процента от териториите, които преди това бяха контролирали в Нагорни Карабах.
Армения възприе като предателство това, че руският президент Владимир Путин на практика предаде оспорвания регион на Азербайджан докато посредничеше за сделката.
Оттогава Русия е разположила в Нагорни Карабах 2000 войници, за да наблюдават спазването на мирното споразумение.
При сключването му бяха договорени и по-нататъшни преговори между Армения и Азербайджан за статута на Нагорни Карабах, каза Лавров.
В момента ситуацията в региона е напрегната, тъй като азербайджанците блокират Лачинския коридор, който е единственият достъп на Армения до региона, населен предимно с арменци.
Наблюдатели и жители описват ситуацията като хуманитарна криза, позовавайки се на недостиг на храна и лекарства, допълва БТА.