В сряда вечерта бе публикувана първата част от интервюто на зяездата на Манчестър Юнайтед с Пиърс Морган. Части от него се появиха в медийното пространство преди дни, като това доведе до сериозен скандал между португалеца и клуба, след като той заяви, че се чувства предаден от клуба и не уважава мениджъра Ерик тен Хаг.
За Манчестър Сити:
“Честно казано, бях близо до Сити. Самият Гуардиола каза, че са положили сериозни усилия да ме привлекат. Но знаете историята ми с Манчестър Юнайтед. Сърцето ми принадлежи на този отбор и ми подсказа какъв избор да направя. Това, както и думите на сър Алекс Фъргюсън, беше решаващо за избора ми. Той каза: „Немислимо е да отидеш в Ман Сити“. И аз отговорих „Добре, шефе“. Но ще излъжа, ако кажа, че не бях близо до договор с Манчестър Сити. В крайна сметка взех решение и не съжалявам за него”.
За Ралф Рангник:
“След уволнението на Солскяер, клубът трябваше да покани топ треньор, а не спортен директор. Не знаех кой е Рангник, хората около мен също не знаеха. Уважавам това, че всеки треньор има свое виждане за нещата и свои разбирания, но има неща, с които не съм съгласен. През цялата си кариера съм играл под ръководството на най-добрите треньори: Зидан, Анчелоти, Моуриньо, Фернандо Сантош, Алегри. Научих много от тях, натрупах опит. Когато виждам, че даден треньор иска да направи някаква революция, изразявам мнението си. Това е нормално. Все пак, аз съм в отбора, за да помагам за постигането на победи. Не разбрах какво правеше Рангник в клуб като Манчестър Юнайтед. Той познаваше отбора, но не е и самия клуб, историята му. Това ме изуми още повече. Отнесох се с уважение към назначението му. Обръщах се към него с “бос”, както с всички треньори, с които съм работил. Но дълбоко в сърцето си никога не съм го считал за шеф, защото виждах неща, с които не бях съгласен”.
За Оле Гунар Солскяер:
“Обичам Солскяер. Мисля, че той е невероятен човек, харесвам сърдечни хора като него. Оле е най-добрият. Трудно му беше да наследи сър Алекс, но въпреки това свърши добра работа и придоби опит. Беше ми приятно да работя с него, макар и за кратко. Трябваше да получи повече време. Не се съмнявам, че ще стане добър треньор”.
За съотборниците си:
“Диого Далот е истински пример за професионалист. Той е млад, умен и изпълнява съвестно задълженията си. Не се съмнявам, че ще постигне много във футбола. Същото бих казал за още няколко момчета – Лисандро Мартинес и Каземиро, независимо че вторият вече е на над 30 години. Но от всички откроявам Далот”.
За младото поколение:
“Те живеят в други времена и имат различен манталитет. Те търсят лесното, не страдат, за да успеят. Но такъв е животът, не можем да се сърдим на младите. Когато им говориш, през едното ухо влиза и от другото излиза. Не мога да кажа, че това ме изненадва, но в същото време ми е странно как може да имаш до себе си най-добрите примери и да не се опитваш да ги копираш. Когато аз бях на 18, 19, 20 години, винаги наблюдавах внимателно Ван Нистелрой, Фърдинанд, Кийн и Гигс, затова и продължавам да играя на тази възраст. Не съм от тези, които обичат да дават съвети, предпочитам да съм пример. Там съм всяка сутрин и правя едно и също. Вероятно съм първият, който идва за тренировка, и последният, който си тръгва. Тези детайли говорят сами за себе си”.
За социалните мрежи:
„Имам толкова много последователи, не само защото играя добре футбол. И други неща са важни. Трябва да си харизматичен, да изглеждаш добре. Не знам точната причина. Но аз съм като плод, от който хората искат да отхапят“.