Действията на Слави Трифонов са дошли всъщност на фона на осезаемо обществено нежелание за нови резки политически движения – общественият фон не е в полза на нови избори и дори на правителствени промени. Новото френско предложение за Северна Македония пък е дошло на фона на продължаващо категорично убеждение, че Скопие не е направило достатъчно, за да бъде премахната българската „спирачка“. Остава неяснотата по голямата тема от последните години – антикорупционна политика, остава и декларираното обществено противопоставяне на действията на Владимир Путин в Украйна.
Това са обобщенията от редовната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено от 2 до 10 юни сред 806 пълнолетни българи по метода „лице в лице“ с таблети. Теренът обхваща само частично политическите сътресения от последните седмици, но е показателен за устойчивите фонови настроения в обществото ни.
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 2 и 10 юни сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.
41,3% от пълнолетните български граждани споделят, че по-скоро не са съгласни да има нови предсрочни избори. 26,5% са на обратното мнение. По отношение на оставка на правителството българите не са толкова категорични, но дори и там изглежда, че нежеланието за оставка все още надделява, макар и с малко – 39,8% срещу 36,7%.
И по двата въпроса личат сериозни дялове на колебание сред българите. Въпреки колебанието обаче личи, че настройка за радикални политически промени от страна на обществото в първата половина на този месец няма. Как ще се отрази втората половина – тепърва ще проличи.
62,8% от пълнолетните българи смятат, че Северна Македония не е направила достатъчно България да премахне ветото. Под една десета смятат, че РСМ е направила достатъчно. Данните затвърждават наблюденията, че позицията на българското общество по темата остава твърда и непроменена. Това са традиционните нива по тези въпроси.
Мнозинството от потенциалните гласоподаватели на всички парламентарно представени партии, смята, че РСМ не е направила достатъчно. При по-малките електорати, разбира се, натрупването не е достатъчно за финални изводи и данните имат по-скоро ориентировъчна функция, но подобни данни се появяват и в други месечни вълни на изследване по този индикатор и показват твърда структура. Сред по-младите личи по-слаба осведоменост по темата, но и там мнозинствата са очевидни. При по-възрастните мненията са изключително твърди.
Ниска е осведомеността по другата основна тема – антикорупционната политика. Например, по идеята за разделяне на ресорната комисия на два нови органа не е малък делът на тези, които не могат да отговорят категорично на въпроса – 40,7%. Идеята се подкрепя от 24,3% от пълнолетните българи, но 35% са на противоположното мнение.
По голямата външнополитическа тема – войната – структурна промяна в мненията у нас няма. Както наскоро „Галъп интернешънъл болкан“ публикува, 58,8% у нас твърдят, че не одобряват действията на Владимир Путин в Украйна. 23,3% обаче не крият, че одобряват тези действия.
Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 2 и 10 юни сред 806 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 хиляди души.